Рон Хаббард - В преследване на смъртта

— Ще излезем извън Компанията, проблемът е в мястото — каза друга.

— Какво, по дяволите, ще правим? — възкликна трета.

— Трябва да направите нещо — каза голата Любима от постелката. — След такъв тек никога няма да се върна към хапането и драскането и при това да го наричам секс. Не, СЪР!

Събраха се да се съвещават. Понесоха се след Пинч към задната стая.

Страшно ми се спеше, наистина. Три не бяха кой знае какъв подвиг, но емоционалното напрежение си казваше думата.

Трябва да съм задрямал. Внезапно се събудих. Пинч стоеше пред мен в хавлията си за баня. Цялата компания се беше разотишла. Кенди беше свалила дрехите си, но облизваше чиниите за сладкиш на бара.

Напълно се разсъних, когато видях, че Пинч държи нещо зад гърба си. В безкрайно изтощеното си състояние си помислих за гръцките обреди на жертвоприношенията. Сега, след като бях играл пред публика, дали щях да последвам Уран и да изгубя „бибипците“ си?

На надеждата ми никак не й помогна това, че Пинч посегна надолу и ги поклати.

— Инксуич — каза, — имам изненада за теб.

Потръпнах. Не обичах изненади от мис Пинч.

— Как намираш Спайк и Любима? — попита тя.

— Изненадващи — отвърнах аз.

— А Алгернон?

— Щом успееш да се отървеш от застоялата й миризма на пура, става, става.

— Толкова, колкото аз и Кенди? — попита тя с проблясване в погледа.

Страх, чист страх продиктува отговора ми:

— И дума не може да става за сравнение! — извиках.

— Е, тогава всичко е наред, Инксуич — и за мое успокоение пусна „бибипците“ ми. — Защото, Инксуич, аз и тълпата стигнахме до споразумение. Всяка вечер, веднага след работа, по една двойка от тези момичета ще се отбиват тук за по един тек. Всички се съгласиха. Ще се държат като дами и ще си спазват реда.

Преглътнах. Не ми харесваше непреклонния израз на лицето й.

— Но, Бог да те „бибипа“, Инксуич, това не трябва да пречи на заниманията ти с мен и Кенди през нощта!

Тя отново посягаше към „бибипците“ ми. Побързах да кажа:

— Обещавам! О, мис Пинч, не си и помисляйте, че ще наруша договора ни по някакъв начин. Аз съм мъж с чест.

— Радвам се да чуя това — отвърна тя. — Защото ако не си, ще ти отрежа „бибипците“.

Знаех си!

После тя се усмихна.

— Но новините не са само лоши, Инксуич. Всички изпразниха портмонетата си в това кошче. Аз прибавих пет хиляди долара за великото ти представление. Ти молеше за десет бона. А тук има дванайсет хиляди долара.

Зяпнах срещу кошчето, което тя държеше под носа ми. Беше пълно с ПАРИ!

— Сега престани да се лигавиш — каза г-ца Пинч — и тичай под душа да измиеш кръвта от себе си, докато ние сменяме чаршафите. Двете с Кенди те пазехме дни наред за този спринт. И сме, „бибипка“ му, почти мъртви от сексуален глад, да не говорим за това, че се разгорещихме до червено от представлението тази вечер!

Отидох под душа, тананикайки си.

Дванайсет бона!

Можех да си платя сметката на Раца.

Можех да платя на наемен убиец.

ГРАФИНЬО КРЕК, ТИ СИ МЪРТВА!

Бяха ми казали по телефона, че мога да се срещна с Раца Лузеини по-късно през деня, така че уплътних времето си с наблюдение на мишената — графиня Крек.

Когато включих екраните в задната стая, в началото малко се пообърках. Не можех да различа съвсем ясно къде са Крек и Хелър. Беше не много рано сутринта, а всичко, което стигаше до мен, бяха купища книги, чиито страници се преместваха твърде бързо, за да разбера какви са книгите.

Трябваше да превъртя назад записаните ленти, за да открия с какво са се захванали двамата, защото основателно предполагах, че то няма да е добро за мен.

Бяха станали рано и облечени и двамата в елегантни сини анцузи, бяха излезли на бърз ход от Емпайър Стейт Билдинг откъм Пето авеню, и бяха изминали осемте пресечки на север към Нюйоркската градска библиотека на 42-а улица. Като се изключи присъствието на Хелър, пък и с него, гърбът на графиня Крек е щял да представлява идеална мишена за снайпер по целия път.

А сега двамата бяха в голямата зала на Справочния отдел. Хелър седеше до една маса. Графиня Крек преглеждаше фишовия каталог, пускаше бланки с поръчки и поемаше пристигащите по улея книга. Тя вършеше стриктно черната работа.

Макар че спортните дрехи бяха сега на мода, това, че двамата бяха така облечени, ме обезпокои. Беше своеобразен знак за нетърпението им да напреднат, а ТОВА беше нещо, което аз не исках в никакъв случай.