Рон Хаббард - В преследване на смъртта

Не бях виждал никое парти да се развихри така бързо. Бутилките избликваха и бълбукаха, сладкишът скоро се стопи, а музиката едва беше започнала за трети път.

Внезапно мис Пинч се измъкна от една групичка и ми каза приглушено:

— Инксуич, имам ужасно главоболие. Това тук ще свърши след няколко минути. От теб не се изисква да им казваш довиждане. Вземи тия пет долара и тичай до денонощната дрогерия за един флакон аспирин. Всички ще са си тръгнали докато се върнеш, така че влез тихо, защото се чувствам много зле и искам да си легна веднага, а светлината ми пречи.

Денонощната дрогерия беше през пет пресечки. Вървях със спокоен ход. След една чаша шампанско и аз имах главоболие. Пролетната нощ освежаваше лицето ми. Взех аспирина, а след това изпих един Бромо-Зелцер на бара. Запътих се към къщи.

Разбира се, светлините бяха угасени, целият апартамент беше тих. Влязох на пръсти.

Слабо похъркване ме посрещна във всекидневната. Опитах се да запаля една лампа и да дам на мис Пинч аспирина й, но очевидно крушката бе изгоряла. Казах си да върви по дяволите аспиринът, и без това тя спеше. Опитах се да вляза в задната стая. Вратата беше заключена. Е, и какво от това — и без друго ми беше омръзнало да спя на канапето вътре.

Изхлузих се от дрехите си. Трябваше да се придвижвам пипнешком, защото не бях ориентиран в обстановката. Новото легло, както вече знаех, беше нещо като голяма мидена черупка с високи фалически символи от двете страни и през деня служеше за канапе. Но сега всичко беше преправено.

След като си блъснах главата в някакъв стълб, намерих дъното на леглото и пропълзях до средата. Издърпах чаршафа и се вмъкнах отдолу. Обикновено спях между мис Пинч и Кенди, така че се поуспокоих и се приготвих да сънувам пари.

Една ръка се плъзна към мен и докосна дясното ми бедро. Някакви пръсти леко изследваха корема ми.

Изведнъж си спомних, че ако въобще можех някога да получа двете хиляди долара, по-добре беше да стана много любезен.

Обърнах се надясно.

Започнах да изпълнявам задължението си.

Внезапно спрях.

Какво беше това?

Странно. Как беше станала Кенди отново девствена?

Е, не беше подходящ момент да се питам такива неща!

Цялото легло се разтърси.

Един вик прониза ушите ми.

Е, добре, Кенди винаги викаше.

Но стоновете бяха малко преувеличени, дори за Кенди.

Чаршафът хвръкна във въздуха!

Още по-силен вик!

Един наниз мидени черупки на стената тракаше като кастанети.

ОПА-А!

Тялото под мен се отпусна.

Е, добре, ако Кенди искаше пак да припада, това си беше нейна работа. Плъзнах се обратно към средата на леглото. За момент си помислих, че мидените черупки продължават да тракат. Сега можех да ги видя на уличната светлина, влизаща през прозореца. Те просто си висяха там.

Откъде идваше това тракане?

Зъби? Един лъч от прозореца ги освети. Зъбите на Пинч тракат?!

Е, тя сигурно само се шегуваше.

Търколих се и посегнах.

Поемане на дъх от ужас.

Какво, за бога, беше намислила Пинч?

Какво става, по дяволите? Откога Пинч беше станала отново девствена?

Е, добре, само още няколко женски трика. Пълни са с тях.

Вик!

После ритмично задъхване.

Ритмични стонове.

ОПА-А!

Чаршафът изхвърча нагоре.

Вледеняващ писък!

Пълно отпускане. Една ръка се люшна през лъча от уличната светлина, а после застина, увиснала от края на леглото.

Докато се унасях, се чудех какво, по дяволите, правеше г-ца Пинч.

ЛАМПИТЕ СВЕТНАХА!

Вдигнах поглед озадачено.

От тавана висяха микрофони. Две телевизионни камери със знак „инфрачервени“ стояха на триножници.

Вратата на задната стая се отвори с трясък и цяла тълпа нахлу при мен.

Начело бяха мис Пинч и Кенди!

Взрях се в лицето, което бе все още под мен. Очните ябълки се бяха обърнали, устата беше отворена и отпусната. Изрусена с кислородна вода блондинка. Премигвайки се вгледах в другото момиче, което беше с нас в леглото. Имаше мъжка прическа. Синкава коса. Без грим. Лесбийка-„съпруг“. Клепачите й бяха широко отворени, но очните й ябълки бяха чисто бели. Беше в несвяст.

Мис Пинч задържаше тълпата, която се притискаше свойски около леглото.

— Виждате ли! Виждате ли! — мис Пинч крещеше, за да бъде чута над шумотевицата. — Казах ви какво би направил истинският секс. СЕГА вярвате ли ми?

Слязох от изрусената блондинка. Издърпах чаршафа до гърлото си и изпищях:

— Какво, по дяволите, означава това?

— Скъпи приятелю, — каза една лесбийка-съпруг, като се наведе над мен, забравила какъвто и да било басов глас, — видях всичко на този телевизор, който е включен към камерата, и трябва да ти кажа, че заслужаваш „Оскар“. Трябваше да бъде излъчено по националните телевизионни мрежи!