Станислав Лем - Как Ерг Самоиндукцион победи бледника

Могъщият крал Болудар обичал всякакви странни неща, в събирането на каквито прекарвал живота си, забравяйки заради тях и за важните държавни дела. Той имал колекция от часовници, а сред тях се намирали танцуващи часовници, чаровници-зори и часовници-облаци. Имал и чучела на същества от най-далечни краища на Всемира, а в една отделна стая, под стъклен калпак, се намирало най-рядкото същество, наречено Homos antropos, невероятно бледо, двуного, което дори имало очи, макар и празни, та кралят заповядал да сложат там два красиви рубина, за да гледа хомосът с червен поглед. Когато си попийнел, Болудар канел най-милите на сърцето му гости в залата и им показвал чудовището.

Веднъж в двореца гостувал на краля един електровед, толкова стар, че от старост нещо му се позаплитал мозъкът в кристалите, но електроведът, Халазон на име, бил все пак съкровищница на всякаква галактическа мъдрост. Говорело се, че знаел как се нанизват фотони на нишки, за да се получат светещи гердани, и дори как може да се хване жив антропос. Като познавал неговата слабост, кралят веднага заповядал да отворят мазето; електроведът не отказвал, когато го черпят, та като дръпнал на един път доста от лайденската стъкленица и сладките токове плъзнали по цялото му тяло, разкрил страшната тайна на краля и обещал да му улови един антропос, владетел на някакво средзвездно племе; цена определил висока: толкова брилянти с размера на юмрук, колкото тежи антропосът, но кралят дори и не мигнал.

Тръгнал тогава Халазон на път, а кралят започнал да се хвали пред придворния съвет с очакваната придобивка, което и така впрочем не можел да скрие, защото вече заповядал в парка на двореца, където растели най-прекрасни кристали, да построят клетка от дебели железни пръти. Тревога обзела придворните. Като виждали упорството на краля, те извикали в двореца двама мъдреци-хомолози, които кралят приел на драго сърце, защото бил любопитен какво нещо, каквото той не знае, ще му кажат многознаещите Саламид и Таладон за бледото същество.

— Вярно ли е — попитал той, щом двамата се вдигнали от надлежния дълбок поклон, който му сторили, — че хомосът е по-мек от восък?

— Вярно е, Ваша светлост! — отговорили мъдреците.

— А вярно ли е, че с отвора, който има в долната част на лицето си, може да издава различни звуци?

— Вярно е, Ваше кралско величество, както и че в същия отвор хомосът пъха разни неща, а след това движи долната част на главата си, която е закачена за горната с панти, от което нещата се раздробяват и той ги всмуква вътре в себе си.

— Странен обичай, за който съм чувал — казал кралят. — Но ми кажете, мъдреци мои, защо прави това?

— По този въпрос има четири теории, Ваше кралско величие — отговорили хомолозите. — Първата, че прави така, за да се отърве от премногото отрова (защото е нечувано отровен). Втората, че постъпва така заради унищожението, което поставя над всяко друго удоволствие. Третата, че е от алчност, защото би погълнал всичко, ако може, четвъртата…

— Стига, стига толкова! — казал кралят. — Истина ли е, че е направен от вода, но въпреки това е непрозрачен като моята кукла?

— И това е истина! Той има, господарю, вътре в себе си множество хлъзгави тръбички, по които се движат течности; има и жълти, и бисерни, но най-много червени — те пренасят страшна отрова, наречена кислород, който е газ и до каквото се докосне, веднага го превръща в ръжда или пламък. Затова самият той мени цвета си на бисерен, жълт и червен. Но, Ваше кралско величие, молим те покорно да се откажеш от замисъла си да доведеш жив хомос, защото е могъщо същество и злостно като никое друго…

— Обяснете ми това подробно — казал кралят, като се престорил, че е готов да послуша съветите на мъдреците. А всъщност само искал да задоволи силното си любопитство.

— Съществата, към които принадлежи хомосът, се наричат тресящи се, господарю. Към тях принадлежат силиконците и протеидите; първите имат по-плътна консистенция, затова ги наричат клисавци или студенци; вторите, които са по-разредени, имат различни имена при различните автори, например: лепци или лепковци при Поломедер, блатавци или лепилци при Трицефал Арборидски, а в крайна сметка Аналцимандър Медни ги е нарекъл лепилооки тресливци…

— Истина ли е, че дори очите им са хлъзгави? — попитал живо крал Болудар.

— Истина е, господарю. Тези същества, на вид толкова слаби и крехки, че е достатъчно да паднат от височина шестдесет стъпки, за да се превърнат в червена локва, са поради вродената си хитрост по-голяма опасност от всички взети заедно въртопи и рифове в Астричния пръстен! Затова те молим, господарю, заради доброто на държавата…