Станислав Лем - Как Ерг Самоиндукцион победи бледника

— Добре, любезни мои, добре — прекъснал ги кралят. — Можете да вървите, а аз ще взема решение с подобаващо благоразумие.

Ударили чела в пода мъдрите хомолози и си отишли неспокойни, защото чувствали, че крал Болудар не се е отказал от страшния си замисъл.

Съвсем скоро един звезден кораб докарал през нощта огромни сандъци. Те веднага били пренесени в кралската градина. И ето че се отворили златните врати за всички кралски поданици; сред гъсталаците от брилянти, изсечените от яспис беседки и мраморните чудачества те видели желязна клетка, а в нея едно бледо и гъвкаво същество, седнало на малка бъчвичка пред чиния с нещо особено, което наистина миришело на масло, но развалено от загряване на огън, поради което било вече негодно за използване. Но съществото най-спокойно потапяло нещо като лопатка в чинията и като я пълнело до горе, пъхало смазана с маслото субстанция в лицевия си отвор.

Зрителите онемели от ужас, когато прочели надписа на клетката, защото им разкрил, че пред тях се намира жив Антропос Хомос Бледник. Простолюдието започнало да го дразни и тогава хомосът станал, гребнал нещо от бъчвичката, на която седял, и започнал да плиска тълпата със смъртоносна вода. Едни избягали, други хванали камъни, за да убият гадината, но стражата веднага ги разпръснала.

Разбрала за тези събития кралската дъщеря Електрина. Явно била наследила любопитството от баща си, защото не се страхувала да се доближава до клетката, в която създанието прекарвало времето си в чесане или в поглъщане на такова количество вода и развалено масло, каквото би убило на място сто кралски поданици.

Хомосът научил бързо разумния език и дори се осмелявал да разговаря с Електрина.

Един път принцесата го попитала какво е това бялото, което свети в устата му.

— Наричам го зъби — казал той.

— Дай ми поне един зъб през решетката! — помолила принцесата.

— А какво ще ми дадеш в замяна? — попитал той.

— Ще ти дам златното си ключе, но само за малко.

— Какво е това ключе?

— Личното ми, с което всяка вечер се навива разумът. Нали и ти трябва да имаш такова.

— Моето ключе е различно от твоето — отвърнал той уклончиво. — А къде ти е?

— Тук, на гърдите, под златното капаче.

— Дай ми го…

— А ще ми дадеш ли един зъб?

— Ще ти дам…

Принцесата отвъртяла златното винтче, повдигнала капачето, извадила златното ключе и го подала през решетката. Бледникът го грабнал стръвно и хилейки се, избягал навътре в клетката. Принцесата го молела и умолявала да й върне ключето, но напразно. Като се страхувала да разкаже на някого какво е направила, Електрина се върнала с натежало сърце в дворцовите покои. Постъпила неразумно, но била още почти дете. На сутринта слугите я намерили просната без съзнание в кристалното легло. Дотичали кралят, кралицата и целият двор, а тя лежала като спяща, но не успели да я събудят. Извикал кралят придворните консилари-електричари и медикери-лекарници, а те, като прегледали принцесата, открили, че капачето е отворено, а няма нито винтчето, нито ключето! Шум се вдигнал и настанала суматоха в двореца, всички тичали, търсейки ключето, но напразно. На другата сутрин съобщили на потъналия в отчаяние крал, че неговият бледник иска да говори с него за изчезналото ключе. Кралят веднага отишъл в парка, а чудовището му казало, че знае къде принцесата си е изгубила ключето, но ще каже едва тогава, когато кралят му даде честната си дума да го освободи и му предостави кораб-пустоплав, за да може да се върне с него при своите. Кралят дълго не отстъпвал, наредил да претърсят целия парк, но накрая се съгласил с поставените условия. Приспособили тогава един пустоплав за полет, а бледникът бил изведен под стража от клетката.

Кралят чакал при кораба, а антропосът обещал да каже къде лежи ключето едва когато се качи на палубата.

Но когато се озовал там, проврял главата си през люка и като показал ключето, светещото в ръката му, извикал:

— Ето го ключето! Вземам го със себе си, кралю, за да не се събуди никога дъщеря ти, защото жадувам мъст за това, че ме опозори, държейки ме за посмешище в желязна клетка!!

Излязъл изпод кърмата на пустоплава огън и корабът се издигнал в небето сред всеобщо вцепенение. Изпратил след него кралят потеря от най-бързи стоманени дълбомраци и винтолети, но екипажите им се върнали с празни ръце, защото хитрият бледник заплел следите си и се измъкнал от преследването.

Разбрал крал Болудар колко зле постъпил като не послушал мъдреците-хомолози, но вече било късно. Най-напред електрикари-шлосерници се опитвали да пригодят ключе, Великият коронен монтажник, кралски резбари и оръжейници, златодво̀рци и стоманодво̀рци, изкусни киберграфове — всички идвали, за да покажат уменията си, но напразно. Разбрал кралят, че трябва да намери ключето, отнесено от бледника, иначе мрак щял да покрие завинаги чувствата и разума на принцесата.