Станислав Лем - Как Ерг Самоиндукцион победи бледника

Затова обявил по цялата държава: случило се така, че антропичният бледник хомос откраднал златното ключе, а който го залови или поне намери животворен скъпоценен камък и събуди принцесата, ще я вземе за жена и се качи на трона.

Веднага се явили тълпи смелчаци от най-различен калибър. Имало сред тях знаменити електрицари, нехранимайковци-мошеници, астрозлодеи и звездоловци; дошъл в замъка Пазислав Мегават, преславен фехтувач-осцилатор, с такава главозамайваща обратна връзка, че никой не можел да му устои в двубой, идвали самоти от най-далечни страни като двамата Автоматеи, догонвачи, изпробвани в сто битки, като Протезин, славен конструкционист, който ходел винаги в два искропоглъщача, единият черен, другият сребърен, дошъл Арбитрон Космозофович, изграден от пракристали, с прекрасна стройна фигура, и интелектрикът Палибаба, който докарал с четиридесет магаробота в осемдесет сандъка стара изчислителна машина, ръждясала от мислене, но мощна в схватливостта си. Дошли трима мъже от рода на Селектритите, Диодин, Триодин и Хептодин, които имали в главите си толкова съвършен вакуум, че мисълта им била черна като беззвездна нощ. Дошъл Перпетуан, целият в лайденски доспехи, с колектор, хванал патина в триста ръкопашни схватки, и Матрицин Перфорат, за когото ден не минавал, без да изинтегрира някого, и който довел в двореца със себе си едно непобедимо електруче, наричано от него Киберик. Събрали се всички, а когато дворът бил вече пълен, до прага му се дотъркаляла една бъчвичка и от нея изтекъл във вид на живачни капки Ерг Самоиндукцион, който можел да приема всякакви форми.

Почерпили се героите, озарявайки дворцовите зали така, че мраморните сводове се обагрили в розово като при залез, и всеки тръгнал по своя път, за да търси бледника, да го извика на смъртен двубой и да намери ключето, а заедно с него да получи принцесата и трона на Болудар. Първият, Пазислав Мегават, отлетял на Колдея, където живее племето на желеанците, защото мислел да вземе оттам «език». Гмуркал се в тяхната мазна субстанция, като си проправял път с ударите на своята дистанционно управляема шпага, но не постигнал нищо, защото се загрял прекомерно, охладителната му уредба се пръснала и фехтувачът намерил смъртта си сред чужди, а нечистата мас на желеанците погълнала храбрите му катоди за вечни времена.

Двамата Автоматеи-догонвачи стигнали до страната на радомантите, които издигат здания от искрящи газове, занимавайки се с лъчетворчество, а са такива скъперници, че всяка вечер броят до един атомите на своята планета; зле посрещнали скъперниците-радоманти Автоматеите, защото им посочили една пропаст, пълна с оникси, аметисти, халцедони и топази, а когато електрицарите се полакомили за съкровищата, ги убили, събаряйки от високото лавина скъпоценни камъни, която, носейки се надолу, осветила цялата околност като при падането на сто разноцветни комети. Защото радомантите имали сключен таен съюз с бледниците, за което никой не знаел.

Третият, конструкционистът Протезин, се добрал след дълго пътешествие през средзвездния мрак чак до страната на алгонците. Там се носят каменни метеорни вихри; в тяхната вечна стена се блъснал корабът на Протезин и дрейфувал с разбито кормило по дълбините, а когато приближавал далечни слънца, светлините ми пълзели опипом по очите на нещастния смелчага.

Четвъртият, Арбитрон Космозофович, имал отначало повече късмет. Той преминал през Андромедовия провлак, преодолял четирите спирални въртопа при Ловджийските кучета, след което попаднал в спокойна пустота, благоприятна за светлинно плаване, където, самият той подобен на вихрен пламък, натискал кормилото и, бележейки пътя си с огнена опашка, стигнал до бреговете на планетата Маестриция, където видял сред метеоритните скали разбития скелет на кораба, с който тръгнал Протезин. Погребал Арбитрон тялото на конструкциониста, могъщо, лъскаво и студено като по времето, когато било живо, под един базалтов куп, но свалил от него двата искропоглъщача, сребърния и черния, за да ги използва като щитове, и тръгнал напред. Дива и планинска била Маестриция, гърмели по нея каменни лавини и сребърни разклонения на мълнии в облаците, над бездните. Рицарят стигнал до страната на овразите и там палиндромитите го нападнали в едно дълбоко малахитово дере, зелено. Секли го с мълнии отгоре, а той се бранел с искропоглъщащия щит и тогава те придвижили един вулкан, насочили кратера към гърба му, прицелили се и блъвнали огън. Паднал рицарят и кипящата лава нахлула в черепа му, от който изтекло всичкото сребро.