Робърт Сойер - Четвъртото измерение

— Да вземем например намирането на делителя на дадено число. Как правим това? Основно чрез метода на опитването и грешката, макар че има някои трикове, които помагат. Ако искаме да определим делителя на числото осем, започваме да го делим. Знаем, че едно дели без остатък осем — то дели всяко цяло число. А две? Да, то е делител: съдържа се четири пъти. Три? Не — не става. Четири? Да, съдържа се два пъти. Това е начинът, по който го правим: чрез грубо изчисление, пробвайки по ред всеки възможен делител. Но при нарастване на числата расте и броят на техните делители. В началото на тази година мрежа от хиляда и шестстотин компютъра успя да намери всички делители на 129-цифрово число — най-голямото число, на което някога са търсени делителите. Процесът отне осем месеца.

— А представете си един квантов компютър — такъв, който е във връзка с всички възможни алтернативни компютри в паралелните вселени. И си представете програма, която намира делителите на големи числа като работи върху всички възможни решения едновременно. Питър Шор, математик от лабораториите «АТ&Т Бел», е изработил програма, която би правила точно това; тя ще изпробва всеки възможен делител на голямото число едновременно, като ще опитва само с един от тях във всяка от многото паралелни вселени. Програмата ще извежда своите резултати под формата на интерферентни линии като ги изпраща към парче фотографски филм. Алгоритъмът на Шор ще кара онези числа, които не са делители, взаимно да се унищожат в интерферентния модел, оставяйки тъмна ивица. Редуването на светли и тъмни ивици ще формира нещо като линеен код, който може да бъде разчетен, за да се види кои са делителите на голямото число, с което започнахме. И тъй като изчисленията ще се извършват в паралелни вселени, докато в нашата вселена изпробваме едно число, ще получим крайния резултат. Понеже няма да е от значение кое число изчислява нашият собствен компютър, резултатът би трябвало да се получи почти мигновено; това, което отнема на обикновените компютри осем месеца, квантовите компютри ще вършат за не повече от секунди.

— Но такова нещо като квантов компютър не съществува — каза Кайл.

Пъпайню му кимна с глава.

— Вярно е, поне засега. Но някой ден някой ще направи квантов компютър. И тогава ще знаем със сигурност.

Кайл и Хедър вечеряха заедно всеки понеделник.

Не живееха заедно вече година. Никога не бяха мислили да е за постоянно — и никога не бяха споменавали думата развод. И двамата бяха чувствали, че просто имат нужда от малко време, за да постигнат някакво споразумение за смъртта на Мери. И двамата се бяха изнервили да крайна степен, нападайки се един друг — дребни неща, които не би трябвало да имат значение, бяха ескалирали до страхотни спорове, без да могат взаимно да се успокоят, без да са в състояние да проумеят случилото се.

Никога не бяха пропускали вечерята в понеделник и въпреки че напрежението беше голямо след посещението на Беки преди четири дена, Кайл смяташе, че Хедър ще се появи в техния обичаен ресторант — дървена постройка в швейцарски стил, на няколко пресечки от тяхната къща.

Кайл стоеше отвън, наслаждавайки се на топлия вечерен бриз. Все още не можеше да се реши да влезе — колата на Хедър не беше на паркинга и ако тя не се появеше, объркването щеше да е още по-голямо.

Около шест и четиридесет, с десет минути закъснение, сиво-синият екоавтомобил на Хедър влезе в паркинга.

Все пак, нещата не бяха същите. Всеки понеделник вечер през тази година те се бяха поздравявали с бърза целувка, но този път — този път и двамата се поколебаха. Влязоха в ресторанта, като Кайл отвори вратата за Хедър.

Сервитьорът се опита да ги сложи при една друга двойка, въпреки че в ресторанта нямаше никой друг. Кайл мразеше това дори в най-добрите времена, а тази вечер категорично се възпротиви.

— Ще седнем ей там — каза той като посочи един отдалечен ъгъл.

Сервитьорът прие мълчаливо и ги придружи до едно сепаре в дъното на ресторанта. Кайл си поръча червено вино; Хедър поиска чаша бяло.

— Вече мислех, че няма да дойдеш — каза Кайл.

Хедър кимна, но лицето й беше студено. Светлината от лампата, висяща над тяхната маса, правеше приятните черти на Хедър да изглеждат сурови.

— Съжалявам, че закъснях.

Извесно време мълчаха.

— Не зная какво да правим с всичко това — поде Кайл.

Хедър извърна поглед.

— Аз също.

— Заклевам ти се…

— Моля те — прекъсна го Хедър. — Моля те.