Волфганг Йешке - Последният ден на Сътворението

— Това ми е известно, сър. Но моля да разберете и моето положение. Аз не съм специалист археолог, на мен ми липсват средства и възможности за едно обстойно проучване, преди всичко за по-точно датиране. За науката би могло да се окаже незаменима загуба. Не бих искал повече да нося сам отговорността…

— Отговорността спокойно оставете на мен, полковник. Освен това аз имам впечатлението, че вие малко надценявате вашата находка. Държите се, сякаш сте открили скелета на слон от армията на Ханибал. Сигурно някой испански селяк в пияно състояние се е отклонил от пътя в тъмната нощ и се е удавил с торната си кола в блатото. Нека не раздухваме толкова това ръждиво петно. Мисля, че не е нужно да ставам още по-прям, полковник. Вие ме разбрахте.

— Тъй вярно, сър.

Нямаше смисъл. Сър Уолтър държеше на мнението си. Но все пак позволи на Гилмор да уведоми един приятел фотограф в Лондон — същият известно време бил работил като чирак при Reading Talbots тайно по техния нов метод — и да го помоли да дойде в Гибралтар, за да направи няколко снимки на находката.

След три седмици Арчибалд Уесли пристигнал на място и изщракал около четиридесет плаки, та да увековечи петното ръжда за поколенията и да го спаси за допълнителна научна преценка. Както той, така и полковник Гилмор приели като задължение да не публикуват засега още нищо за случая. Скоро укрепителните работи продължили, а остатъкът от глинения слой бил изкопан.

През 1846 година полковник Гилмор се пенсионирал и сигурно никой не би му попречил да разгласи за находката си, но е странно защо той се отказал от това си намерение. Може би вътрешната битка между интересите му на Изследовател и войнишката лоялност завършила в полза на последната. По-вероятно е обаче да е решил, че като любител нямало да убеди специалистите със своите скици и не съвсем сполучливите в техническо отношение снимки, а напротив — би се изложил на остра критика, че не е успял да убеди сър Уолтър във важността на находката и необходимостта от обстойното й научно изследване. Странно как никога след това не е достигнало до него, че две години след оттеглянето му в цивилния живот на Гибралтар била открита нова находка. При по-нататъшните крепостни работи се натъкнали на череп от праисторически човек, смятан десетилетия наред за череп на човекоподобна маймуна. Сър Уолтър Грифит не бил вече комендант на Гибралтар. Находката станала известна в кръговете на специалистите, но едва сто години по-късно, след проучванията на Лийки, тя събудила техния интерес.

Когато на 25 декември 1874 година на преклонна възраст Гилмор паша умрял в лятната си къща недалеч от Чатам до Лондон, неговите материали с данните, засягащи загадъчната колесница от Гибралтар, потънали в забвение.

Внукът му, Едуард Джордж Гилмор младши, проспериращ млад архитект и запален автомобилист, напуснал вилата на Чатам през 1898 година, за да я ремонтира и после да я продаде на някакъв богат фабрикант на текстил от Манчестър. Преди да се пренесе в лондонския Уестенд, където си построил къща, Едуард Гилмор младши си направил труда да прегледа лично част от архивните документи и писма, струпани в големия таван на лятната къща, преди да ги изгори. Тук именно се натъкнал на свитък от тридесет и две силно пожълтели фотографии, грижливо надписани на гърба с почерка на неговия дядо, от които нищо не могъл да разбере освен изписаното със замах означение на фирмата «Арчибалд Уесли», ателие «Калотайп», Чизуик, в долния десен ъгъл. Те се придружавали от добре завързана кутийка, съдържаща само някакъв сиво-кафяв прах, примесен с твърди гранулки — вероятно прах от кости, помислил си мистър Гилмор младши, преди да я захвърли нехайно, — и един пакет със скици, направени собственоръчно от неговия дядо, между тях рисунка, на която не било трудно да се различи автомобил.

На мистър Едуард Гилмор младши му секнал дъхът. Листът носел дата 12 март 1844 година. «Чакай, чакай!» — помислил си той. Дали пък старият полковник не се е занимавал тайно с изобретателство, та още през 1844 година да е бил вече на път да конструира автомобил? Доколкото му било известно, старият Гилмор се интересувал по-малко от техника, отколкото от разкопки.

Мистър Гилмор заоглеждал рисунката от всички страни с окото на познавач. Останалите скици представлявали чертежи, показващи возилото в различни разрези. Всеки случай това не можело да е карета, а по-скоро автомобил, независимо от странната си форма, без съмнение с предно задвижване, за което говорел моторният блок отпред.