Волфганг Йешке - Последният ден на Сътворението

Всичкият багаж бил налице — липсвал единствено пликът със снимките и скиците.

Полицията не открила уж никаква следа и скоро прекратила издирванията.

Капитан Франсис обърна поглед към сипещия се навън сняг, който от време на време прехвърчаше покрай прозорците, отвяван почти хоризонтално от силната вихрушка, но не го забелязваше. Изглеждаше по-скоро, че очите му фиксират някаква безкрайно далечна точка.

— Защо пък точно Гибралтар? — измърмори той. — Най-слабото място! — навлажни палеца и показалеца си със слюнка и потънал в мисли, заусуква с бавни движения тънките си мустаци. — Най-най-слабото място!

Зад него на бюрото бяха разпръснати скиците и снимките от 1844 година. До тях лежеше безформено, силно разядено парче метал, почти като въглен, с матов оттенък само на ония места, откъдето са били взети пробите.

То се знае, че ще има и провали, помисли си капитан Франсис. Е, дето се дяла, падат и стърготини, а там ще падне дялкане, бог знае как! На път сме да нанесем най-големия удар в световната история — в буквалния смисъл.

Капитанът се усмихна, защото, както винаги, той беше много, много самоуверен.

Аксел Тифенбахер, роден през 1934 година в Ханау до Франкфурт, бил луд по оръжията още от най-ранната си младост. Крадял или купувал огнестрелно оръжие когато и където можел да се добере до него. И то накрая станало негово проклятие.

През 1949 година трябвало да изтърпи двегодишно наказание като малолетен, тъй като при кръчмарско сбиване с окупационни войници в квартала на Франкфурт «Бокенхайм» стрелял по един сержант от американската армия и доста сериозно го ранил. При обиска в родителския му дом намерили в неизползваемото перално помещение, принадлежащо към полуразрушената от бомбите задна част на къщата, едно скривалище на оръжие, каквото полицията рядко била откривала досега. То съдържало четиридесет и два пистолета от много страни, но главно — оръжие от някогашния германски Вермахт и от американските войскови запаси, както и автоматичен пистолет от руски произход, заедно с муниции от всякакъв калибър, цевта на един стар пистолет с комплект патрони и няколко американски яйцевидни ръчни гранати.

Запитан за произхода на своя арсенал, Тифенбахер мълчал упорито. След излизането от затвора през 1951 година му тръгнало все назад. Нямал ни най-малък шанс повече, тъй като полицията го следяла и не се шегувала, щом го пипнела при някоя негова подозрителна разходка.

През 1952 година той отново излежал осем месеца за оказана съпротива на държавната власт. Полицията направила основен обиск и намерила две английски скорострелни оръжия и четиринадесет американски пистолета, части на тежка картечница от германския Вермахт и едно френско противотанково оръдие, откраднато два месеца преди това в Ращат.

Той бил заловен през лятото на 1953 година при опит за отвличане на кола в центъра на Франкфурт, след като стрелял по някакъв пешеходец и по един патрулиращ полицай. Сега вече му станало ясно, че съдиите здраво ще го притиснат. Пет години било най-малкото наказание, което го очаквало.

Още същата нощ той се прехвърлил на юг, преплувал северно от Келхайм Рейн и бил вече в Страсбург, преди още да започне сериозното му издирване. Щом привършил всичките си запаси, а те бързо се свършили, той се явил в Страсбург в бюрото за набиране на доброволци за чуждестранния легион.

След кратко обучение близо до Перпинян и край Оран той бил натоварен на кораб за Виетнам. Не минали и три месеца на фронта, когато парче от граната откъснало два пръста на дясната му ръка. По този начин му било спестено поражението при Диен Биен Фу. Прекарал в Марсилия два прекрасни гуляйджийски месеца, докато оздравее и стане отново годен за служба. За безстрашие, проявено към неприятеля — Тифенбахер се проявил във Виетнам като снайперист, — той бил отличен и повишен в капрал.

Оцелелите войскови части, участвували във Виетнамската война, били прехвърлени в Алжир, където тъкмо започвало времето, когато великата нация , позагубила нещичко от славата си, трябвало да търпи поражение след поражение и да стигне дотам нейните бити легионери да си го изкарват на цивилното население. Тифенбахер се проявил и тук. Провел няколко жестоки «умиротворителни акции» в Атласките планини и през 1956 година се издигнал до шеф-капрал.

Неговата част била откомандирована за Кварлия, където й се паднала задачата да охранява богатата на петрол област при Аси Мезаду и да придружава транспортите по източната писта през Grand Erg Oriental до местата, където се извършвали сондажните работи край Бурарахет на либийската граница.