Волфганг Йешке - Последният ден на Сътворението

Той прегледал всичко наследено от дядото, за да намери нови доказателства за изобретателската му дейност, но напразно. Твърде възможно било това да е съоръжение за извозване на пръст или пък военно превозно средство със специално предназначение или използуване при строителството на крепости.

Скоро интересът на мистър Гилмор младши изчезнал, въпреки че находката му се видяла достатъчно значима, та да я упомене в своя дневник, да запази скиците и фотографиите и да ги вземе със себе си в Лондон, когато се пренасял няколко седмици по-късно в новото си жилище в Уестенд.

Тук почивало наследството на Гилмор паша, докато един дъждовен съботен следобед през септември на 1968 година Патрик Гестън, венчан от 1966 година за Катерин Гестън, по баща Гилмор, внучка на архитекта Едуард Дж. Гилмор младши и дъщеря на предприемача-строител Артър Едуард Гилмор, в пристъп на носталгия взел в ръка дневника на дядото на жена си и се зачел в него. Така той се натъкнал на онази отметка за бойната колесница, подобна на автомобил, която неговият прадед бил скицирал вероятно през 1844 година. Под нея проспериращият архитект, привърженик на сецесиона, написал четливо с печатни букви: «Има и други чертежи (ясно очертани конструкторски планове?) и тридесет и две фотографии, за съжаление лошо фиксирани. По тях могат да се различат само петна.»

Патрик Гестън, учител по немски и английски, понякога и преводач, любител на научната фантастика и онази литература, занимаваща се с границите на науката и нещата, които лежат отвъд тези граници, се стъписал. Допил си бирата, качил се на тавана и разровил скринове и кашони, сандъци и кошове. Накрая се добрал до находката.

В плътен кафяв плик, надписан от архитекта с мастило с красиви печатни букви «Автомобилът на дядо Гилмор паша», се криел търсеният пакет. Най-отгоре се намирала рисунката на автомобила.

Гестън потръпнал като ударен от електрически ток.

Несъмнено това било джип или лендроувър [5] Марка автомобил, пригоден за пътуване по труднопроходими терени. — Б.пр. , макар формата да не била съвсем същата. Липсвали калниците и колелата, а радиаторът се намирал по-долу, сякаш бил хлътнал.

Къде ли, за бога, старият полковник Гилмор е срещал джип през 1844 година? По време, когато дори бензиновият мотор още не е бил открит!

Гестън въздъхнал дълбоко и стиснал внимателно листовете, като че ли имало опасност да се разпаднат в ръцете му на прах. В главата му се стрелнали налудничави мисли за скокове и пътуване във времето, «Ястреб сред врабчетата» от Дийн Маклолин, излязла два месеца преди това в «Аналог», и историите за пътешествия във времето от някакъв немски автор, чието име не можел да си спомни, но които бил чел в едно любителско списание за научна фантастика.

Той слязъл в кабинета си и разпръснал с треперещи пръсти снимките върху бюрото. Дълбоко разочарование. Те били изцяло пожълтели и осеяни с кафяви петна. При по-сериозно вглеждане някои от тях издавали равномерна структура, но той така и не разбрал нищо повече от това, което изобразявали.

После подредил една след друга в хронологичен ред двадесет и осемте диета със скиците по дати, както били надписани на гърба. Веднага му станало ясно, че се касае за разрези на «джипа», и то отгоре надолу. Накрая открил и прилика между структурата на петната на някои от снимките и скиците, изобразяващи най-долните разрези. Това говорело за протокол при разкопки!

Гестън се втурнал във всекидневната и попитал запъхтян младата си жена:

— С какво се е занимавал старият Гилмор, полковник Гилмор, твоят прапрадядо?

Мисис Гестън вдигнала уплашено поглед от книгата, в която се била зачела. Проливният дъжд трополял по прозорците.

— Какво имаш предвид с това: «С какво се е занимавал?» Бил е офицер. Доколкото знам, строил е крепости или нещо такова. Какво така внезапно си се заинтересувал от него?

— А защо са го наричали «паша»? — попитал Патрик, без да обърне внимание на въпросите й.

— Боже мой, за какво ли беше? А, да — почакай малко! Като че ли е бил известно време в Египет? Май че е бил в Египет.

Египет! Това име подействувало на Патрик Гестън като магически знак. Бързо отишъл в кухнята, извадил си една бира от хладилника и я отворил с треперящи пръсти, за да отмие пясъка на целия Ориент, който изведнъж сякаш бил полепнал по лигавиците му.

— И кога е било това? — запитал той, щом се върнал.

— Нямам представа, но навярно може да се установи.