Волфганг Йешке - Последният ден на Сътворението

А имало изгледи да се окаже вярно.

На 2 март 1969 година в Палермо пристигнала мисия на папа Павел VI. Тя предала на палермския архиепископ послание лично от Светия отец, с което той умолявал негово преподобие, от съображения, за които имал най-настоятелна причина да премълчи, незабавно да препрати в «Свети Петър» съхранената в «Санта Феличита» реликва на св. Вит. Изпълнен със страх, той трябвало да узнае предзнаменованието, че Антихристът само с едно драсване на перото можел да зачеркне хилядолетия от Светото писание, да лиши света от неговия лелеян и изстрадан бог и постепенно да го завладее.

Сбърчил чело, разгневен на откритото недоверие на Светия отец към неговата реликва и застрашителното господство на Антихриста, от друга страна пък — загрижен от настоятелната молба, негово преподобие дал указание да отворят ковчежето в «Санта Феличита» и да връчат на мисията искания предмет, добре опакован.

След повече от хилядолетен покой флейтата на св. Вит, парчето маркуч от наргиле или езическият музикален инструмент, потеглил на път. Непризнавана в продължение на цяло хилядолетие, реликвата изведнъж предизвикала еднакво вълнение сред физици, теолози и политици.

На 5 март тя пристигнала в Рим и била незабавно предадена на Светия отец, който я огледал с нарастващ смут, виждайки потвърждение на ужасните си предчувствия, и се оттеглил за молитва.

В лабораторията по физика междувременно били изследвани нови проби и се стигнало до извода, че материята не е нито органична, нито неорганична, а синтетична . Същият резултат се потвърдил и при малко по-различния на вид материал, от който била изградена реликвата от Палермо. Освен това черяслото от «Санта Феличита» смайващо приличало на начленения маркуч на противогазова маска, каквато обикновено носят пилотите на реактивните изтребители.

Неизяснен останал без съмнение на първо място въпросът колко столетия преди откриването на пластмасите е могъл да се яви подобен материал, който при това още тогава е показвал следи от извънредно голяма възраст. Учените на Ватикана били изправени пред загадка. Не съществувала нито някаква научна теория, нито пък можели да си представят такова техническо съоръжение, което да обясни този парадокс.

Така флейтата на св. Вит потънала във Ватиканския архив, в най-голямата колекция от странни сечива, куриозни апаратури, ръкописи и произведения на изкуството, събирани в продължение на хилядолетие и половина.

При мъдрото си решение папа Павел VI обаче не съобразил, че ЦРУ се интересува по принцип от всичко и че неговите шпиони са вездесъщи. Американската тайна служба си пъха носа, така да се каже, непрекъснато и под папския престол, та във Вашингтон незабавна научили за загадъчните находки и за грижите, които те създавали на Ватикана. Не след дълго получили и пакети с фотоси, и някои проби от загадъчния материал.

Капитан Франсис вирна войнствено брадата си напред, когато разглеждаше с лупа разпръснатите по бюрото си снимки. Неочакваната пратка от Ватикана влизаше точно в предначертаните рамки, а се и свързваше с двете камъчета, датиращи от 1959 и 1968 година, взети от Алжир и Гибралтар. «Глоумър Чалънджър» трябваше да достави последните камъчета за мозайката със сондажните си работи в Балеарската падина. Приготовленията за дълбоководните сондажи по проект на Националната научна фондация щяха да започнат скоро, средствата за изследователските замисли бяха налице.

Франсис хвърли поглед на овехтелите капитански нашивки на куртката си. Беше крайно време да направи крачка напред и той усещаше доволен възходящия тласък, който добиваше проектът с пратката от Рим. Той щеше да понесе и него самия високо нагоре. И тогава нямаше да има повече пречки по пътя му към адмиралския чин.

Това му вдъхна големи надежди.

Докато австрийци и французи воювали за трона на Испанското наследство, британците взели в свое владение най-важната база на Западното Средиземноморие. В утрото на 4 август 1704 година германски наемни войници щурмували Гибралтар, завзели го в ръкопашен бой и развели знамето на Великобритания.

Джебел-ел-Тарик, скалата на Тарик, наречена така на името на прочутия арабски пълководец, укрепил се тук с войските си през 711, за да прегази Пиренейския полуостров, представлява буца варовик от юрския период, която заедно с разположената на африканския бряг, западно от Сеута, Джебел Муса образува тесен планински хребет, отделял някога Атлантика от Средиземно море. Тъй като в Средиземноморския басейн се изпарява повече вода, отколкото той получава от реките, в резултат от Атлантика в него непрекъснато се втича вода.