Фредерик Пол - Гейтуей I

— Тук вече идваме до втория избор, който можете да направите: с кого ще летите. Отваряйте си добре очите. Търсете си другари…

Шери махаше с ръка, докато накрая инструкторът я забеляза.

— Вие казахте „много лош“ — каза тя. — Какво ще рече „много лош“?

Инструкторът обясни търпеливо:

— През последната отчетна година от десет петместни са се завърнали три. Това е при най-големите кораби. Освен това при някои от тях екипажът беше мъртъв.

———————————————

Този душ се включва автоматично два пъти по 45 секунди. Между двете включвания автоматично се пръска шампоан.

Всеки има право на едно къпане на три дни.

Допълнително къпане срещу заплащане по кредитна сметка по цена:

45 секунди — 5 долара

———————————————

— Да — съгласи се Шери, — това е много лошо.

— Не, това въобще не е лошо в сравнение с едноместните кораби. Преди две орбити замина цяла ескадрила, от която се върнаха само два едноместни. Това е лошо.

— Защо става така? — запита главата на венерианското семейство. Казваше се Форханд. Инструкторът го погледна и отговори:

— Ако някога успеете да разберете — каза той, — непременно го кажете на някого. А колкото се отнася до избора на екипаж, за предпочитане е да сте с някой, който вече е летял. Може да намерите, а може и да не намерите. Изследователите, когато открият нещо ценно, получават големи пари и обикновено напускат. Онези от тях, на които щастието още не се е усмихнало, може би не ще искат да напуснат екипажа си. Така че много от вас, зайци, ще трябва да летят с други новаци. — Той огледа замислено групата. — А сега да се залавяме за работа. Комплектувайте екипи от по трима души — няма значение с кого; тук не се избират партньори — и се качете в един от тези обслужващи модули. Не пипайте нищо. Предполага се, че са в дезактивирано състояние, но трябва да ви кажа, че не винаги остават дезактивирани. Само се качете, влезте в контролната кабина и изчакайте инструктора.

За първи път чух, че имало и други инструктори. Огледах се за да разбера, кои са учители и кои ученици, когато той попита:

— Имате ли други въпроси?

— Да, как се казвате — отново запита Шери.

— Пак ли съм забравил? Казвам се Джими Чоу. Беше ми приятно. Сега да продължим.

Аз самият сега зная много повече, отколкото моя инструктор, включително и онова, което се случи с него самия половин орбита по-късно — бедния симпатичен Джими Чоу. Излетя преди мен и се върнал мъртъв, докато бях на полет. Избухнал пожар и той се опекъл жив. По онова време обаче знаеше неща, които за мен бяха странни и чудесни.

И така ние изпълзяхме през странния елиптичен люк, който позволява да се промушиш между спомагателните двигатели и да влезеш в обслужващия модул и оттам, по една стълба, в основната ракета.

Влязохме вътре и се заозъртахме като Али Баба в пещерата със съкровищата. Над нас нещо прошумоля. Погледнах нагоре и видях една глава с две гъсти вежди и красиви очи. Беше момичето, с което танцувах предната вечер.

— Доволни ли сте? — попита тя. Ние тримата зайци се държахме един за друг и гледахме да стоим по-далеч от всичко, което можеше да се мести. Мисля, че не изглеждахме много спокойни.

— Няма значение — каза тя, — просто разгледайте. Запознайте се с всичко. Има какво да се види. Виждате ли онези колела с малки спици, разположени в колона. С тях се избира курса. Това е най-важното нещо, което засега не трябва да пипате — а може би и въобще. Виждате ли златната спирала до онова русо девойче? Може ли някой да познае за какво служи?

Русото девойче, което беше една от дъщерите на Форханд, се отдръпна от спиралата и поклати отрицателно глава. Аз също поклатих глава, но Сузи рискува:

— Може би за закачалка за дрехи.

Инструкторката я погледна замислено.

— Не, не е, но се надявам, че някой от вас някога ще научи. Засега никой не знае. Понякога по време на полет тя доста се нагрява. Не е ясно защо. А това тук е тоалетната. С нея ще пада голям майтап. След като се научите как да я ползвате, ще ви върши добра работа. За спане хамаците си можете да закачвате тук — или на друго място. Всъщност навсякъде, където ви хареса. Онзи ъгъл и нишата в него са почти напълно свободни. Ако екипажът ви е такъв, че от време на време се нуждаете от уединение, това място е подходящо. Във всеки случай поне до известна степен.

Шери попита:

— От вас никой ли няма навика да се представя?

Инструкторката се усмихна.