Робърт Хайнлайн - Двойна звезда

— Те хем са аполитични, хем не са. Повечето време хич не им пука дали някой ръководи училищата или не, стига те да продължават да влачат трошляците по небето. Само че за да се занимаваш с това, трябва да имаш карго, а каргото означава търговия, а печелившата търговия означава напълно свободна търговия, при която всеки кораб е свободен да ходи навсякъде без дивотиите с митата и без забранени области. Свобода! И ето къде се оказваш — право в политиката. Аз самият се набутах тук за пръв път, за да проуча дали мога да организирам лоби за правилото за „продължителните пътешествия“, така че за стоките при триъгълна търговия да не се плащат на два пъти такси. Законът беше, разбира се, на господин Б. Едно нещо води до друго и ей ме сега — шкипер на неговата яхта през последните шест години и представител на моите братя по гилдия от последните общи избори насам — той въздъхна. — И на мен не ми е много ясно как стана.

— Предполагам, че ти се иска да се измъкнеш. Смяташ ли да се кандидатираш да те изберат отново?

Те се ококори.

— Ъ? Слушай, братче, докато не си бил в политиката, изобщо не си бил жив.

— Но ти каза…

— Знам какво съм казал. Нещата са груби и понякога мръсни и работата винаги е тежка, а подробностите — досадни. Само че това е единственият спорт за възрастни. Всички останали игри са за хлапета. До една — той стана. — Ще бягам.

— О, постой малко.

— Не мога. С това заседание на Великото събрание утре ще трябва да помогна на Родж. Въобще не би трябвало да се отбивам.

— Утре ли? Не знаех — ясно ми беше, че ВС, тоест отиващото си ВС ще трябва да се събере още веднъж, за да назначи временното правителство, но не си бях мислил за това. Беше си нещо рутинно, също тъй формално, както връчването на списъка на императора. — Той ще бъде ли в състояние да го направи?

— Не. Само че не се безпокой за това. Родж ще се извини на бараката за твоето — искам да кажа неговото — отсъствие и ще поиска пълномощническо управление по безусловната процедура — когато не се допускат никакви възражения. После ще прочете речта на новоизбрания премиер министър — Бил я подготвя в момента. След туй от свое име ще предложи правителството да бъде утвърдено. Второ. Никакви дебати. Пас. Отложи ли се sine die 53 53 Sine die (лат.) — за неопределено време. — Бел. прев. , всеки ще се втурне у дома и ще започне да обещава на гласоподавателите по две жени във всеки креват и сто империала всеки понеделник сутринта. Рутинно — Дак млъкна и после добави:

— О, да! Няколко члена на Партията на човечността ще предложат резолюция за съпричастие и кошница цветя, което ще мине с фин лицемерен блясък. Повече биха се радвали да пратят цветя за погребението на Бонфорте — и той се смръщи.

— Наистина ли е толкоз просто? А какво ще стане, ако отхвърлят пълномощническото управление? Мислех си, че Великото събрание не признава пълномощията.

— Наистина не ги признават, но при обичайната процедура. Или се споразумяваш с някой противник и двамата да отсъствате, или се появяваш и гласуваш. Само че това са най-паразитните колела в парламентарната машина. Ако не му дадат да се яви утре чрез пълномощника си, тогава ще им се наложи да чакат, докато се оправи, преди да могат да отложат събиранията си за неопределено време и да се заемат със сериозния бизнес да хипнотизират гласоподавателите. Както стоят нещата, откак Кирога си подаде оставката, всеки ден се събира фалшив кворум. Това Събрание е мъртво като духа на Цезар, но то трябва да бъде погребано конституционно.

— Да, но ако предположим, че някой идиот наистина възрази?

— Никой няма да го направи. О, така ще се предизвика конституционна криза. Само че няма да стане.

Известно време и двамата не казахме нищо. Дак не си тръгваше.

— Дак, ще се улесни ли работата, ако аз се покажа и произнеса тази реч?

— А? Дявол го взел, мислех си, че това е вече уредено. Ти реши, че не е безопасно да рискуваш да се появиш още веднъж, освен ако става дума за крайна необходимост от типа „спасете бебето“. В общи линии съм съгласен с теб. Както се казва, „аз съм съглясен.“

— Да. Но това си е просто една разходка, нали така? Репликите са фиксирани като в пиеса? Дали има шанс някой да ми сервира нещо, с което да не мога да се справя?

— Ами, не. По принцип ще се очаква след това да говориш с пресата, но болестта ти напоследък ще послужи за извинение. Бихме могли да те измъкнем през тунела на охраната и изцяло да ги избегнем — той мрачно се усмихна. — Разбира се, винаги има шанс някоя откачалка от галерията за посетителите да успее да промъкне някое пистолет… Откакто го раниха в ръката от нея, господин Б. винаги я нарича „стрелбището“.