Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

Нямаше вече странноприемници сред тия страшни скатове от сняг и гранит. Когато дойдеше време за ядене, сухопътните лодки спираха тихо една след друга на някоя заснежена стръмнина под ъгъл около трийсет градуса, всички наскачваха от кабините и се събираха около спалния камион, от който се раздаваха купички гореща супа, резенчета сушена хлебна ябълка и кисела бира в канчета. Ние стояхме наоколо, тропахме в снега и гълтахме храната и напитката с гръб към пронизващия вятър, който носеше лъскав прах от сняг. После — обратно в лодките и продължавахме напред и нагоре. По пладне в Уехотските проходи, на около 14 000 стъпки височина, температурата беше 83 градуса по Фаренхайт на слънце и 13 градуса на сянка. Електрическите мотори бяха толкова тихи, че можеше да се чуе как някоя снежна лавина громолеше надолу по огромните сини склонове от другата страна на пропастите, широки двайсет мили.

Късно следобед минахме върха при Ескар, висок 15200 стъпки. Поглеждайки нагоре склона от южната страна на Кос-тор, по който цял ден бяхме пълзели като мравки, забелязах на около четвърт миля над пътя някаква странна скална формация, подобна на замък, изскочил от земните недра.

— Виждате ли крепостта там горе? — каза шофьорът.

— Оная постройка ли?

— Това е крепостта Арискостор.

— Но никой не би могъл да живее там на такава височина.

— О, Старците могат. Движил съм се с керван, който им докарваше храна от Ерхенранг в късно лято. Разбира се, десет-единайсет месеца от годината не могат да мърдат никъде, но това не ги притеснява. Седем-осем души живеят там горе.

Взирах се нагоре в крепостта от груб камък, самотна сред огромната пустош от върхове, и не вярвах на шофьора; но спотаих недоверието си. Ако изобщо биха могли да оцелеят в такова ледено орлово гнездо хора, те трябва да са кархидейци.

Пътят по нанадолнището свиваше ту далеч на север, ту далеч на юг, минавайки край пропасти, защото източният скат на Каргав е по-стръмен от западния, спущайки се към равнините на големи стъпала — ръбести блокове, свлечени от планините. При залез видях малка нишка от точици, пълзяща през огромна бяла сянка на седем хиляди стъпки под нас: керван от сухопътни лодки, тръгнал от Ерхенранг един ден преди нас. Късно на другия ден слязохме на това място и запълзяхме по същия заснежен склон много тихо, като внимавахме дори да не кихнем, да не би да предизвикаме лавина. Оттам виждахме известно време далеч долу, в източна посока, неясни просторни земи, замъглени от облаци и набраздени от сребристи реки — Рерските равнини.

Привечер на четвъртия ден, откакто бяхме потеглили от Ерхенранг, стигнахме Pep. Между двата града се простират хиляда и сто мили, както и стена, висока няколко мили и на възраст две-три хиляди години. Керванът спря пред Западната порта, където щеше да бъде прехвърлен на канални шлепове. Никаква сухопътна лодка или кола не може да влезе в Pep. Той е строен, преди кархидейците да започнат да си служат с моторни коли, а те си служат с тях вече повече от двайсет века. В Pep няма улици. Има покрити проходи, подобни на тунели, по които лете човек може да мине долу или горе, както му хрумне. Къщите, островите и огнищата са разположени навсякъде, хаотично, в изумително разточително безредие, което внезапно завършва (като всяко безредие в Кархида) във великолепие: големите кули на Недвореца, кървавочервени, без прозорци. Построени преди седемнайсет века, тези кули хиляди години са приютявали кралете на Кархида, докато Аргавен Хардж, първия от тази династия, прекосил Каргав и се настанил в голямата долина между Западните планини. Всички постройки в Pep са неимоверно масивни, с дълбоки основи, устойчиви на атмосферни влияние и непромокаеми.

Зиме благодарение на ветровете от равнините градът може да бъде чист от сняг, ала когато завеят виелици и се натрупа сняг, не разчистват улиците, тъй като нямат улици за разчистване. Използуват каменните тунели или прокопават временни в снега. Над снега се показват само покривите на къщите, а под стрехите или в самия покрив има зимни врати, подобни на тавански прозорци. Топенето е лошият сезон в тая равнина на многобройни реки. Тогава тунелите представляват буйни водосточни канавки, а пространството между сградите се превръща в канали или езера, по които жителите на Pep ходят на работа с лодки, отстранявайки с веслата малките ледени късове. И над праха на лятото, хаоса от заснежени покриви през зимата или наводненията на пролетта, вечно живее пустото сърце на града, неразрушимо.