Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

Трябваше да отида в Оргорейн, съседа и съперника на Кархида. Но щом се озовях там, сигурно щеше да ми бъде трудно да се върна в Кархида, а тук имах още недовършена работа. Не биваше да се изпуска предвид, че целият ми живот можеше да мине в изпълнение на мисията, възложена ми от Вселенския съюз. Излишно бе да бързам. Нямаше нужда да търча към Оргорейн, преди да съм научил нещо повече за Кархида, особено за Крепостите. Две години бях отговарял на въпроси, сега исках аз да ги задавам. Но не в Ерхенранг. Най-после бях разбрал, че Естравен ме е предупреждавал и при все че можех да не вярвам на предупрежденията му, не биваше да ги пренебрегвам. Той ми бе казвал, макар и със заобикалки, да се махна от града и двореца. Кой знае защо си спомних зъбите на велможата Тайб… Кралят ми бе разрешил да се движа свободно из страната; ще се възползувам от това. Както казват във Вселенското училище, когато дейността не принася полза, събирай сведения; когато и сведенията не принасят полза, спи. Ала още не ми се спеше. Ще замина иа изток, към Крепостите, и може би ще събера сведения от Гадателите.

Източнокархидейска легенда, разказана в огнището Горинхеринг от Тоборд Чорхауа и записана от Г.А., 93/1492.

Велможата Берости рем ир Айп пристигнал в крепостта Тангеринг и предложил четиридесет берила и половината годишна реколта от овощните си градини, за да му гадаят, и цената била приета. Той задал въпроса си на Одрен Тъкача, а въпросът бил: „В кой ден ще умра?“

Събрали се Гадателите и се оттеглили в нощта. След края на нощта Одрен изрекъл отговора: „Ще умреш на Одстрет“ (деветнайсетия ден на който и да е месец).

„Кой месец? След колко години?“ — извикал Берости, ала връзката се прекъснала и не получил отговор. Той се втурнал в кръга и като хванал Одрен Тъкача за гърлото, взел да го души и да му крещи, че ако не получи допълнителен отговор, ще му откъсне шията. Другите го отскубнали и задържали, макар и да бил силен човек. Той се дърпал и завикал: „Дайте ми отговор!“

Одрен рекъл: „Той е даден и е платено за него. Върви си.“

Тогава побеснелият Берости рем ир Айп се върнал в Чарут, третото владение на неговото семейство, бедно място в Северен Осноринер, което той направил още по-бедно, като платил за гадаенето. Затворил се в крепостта, в най-горните стаи на Огнището-кула, и не излизал ни за приятел, ни за враг, ни за сеитба, ни за жътва, ни за кемър, ни за грабеж целия тоя месец и следващия, и по-следващия, минали шест месеца, десет месеца, а той продължавал да стои в стаята си като затворник и да чака. На Оннетерхад и Одстрет /осемнайсетия и деветнайсетия ден на месеца/ не ядял никаква храна, нито пиел, нито спял.

Негов кемърин по любов и клетва бил Хербор от рода Геганер. Този Хербор дошъл през месец Гренде в крепостта Тангеринг и казал на Тъкача: „Искам да ми гадаете.“

„Какво ще платиш?“ — запитал Одрен, защото виждал, че човекът е бедно облечен и зле обут, шейната му била стара и всичко върху него се нуждаело от кърпене.

„Ще дам живота си“ — рекъл Хербор.

„Нямаш ли нищо друго, господарю? — запитал Одрен, говорейки му този път като на голям благородник. — Нищо друго ли нямаш за даване?“

„Нищо друго нямам — отвърнал Хербор. — Но не зная дали животът ми има някаква стойност за вас тук.“

„He — казал Одрен, — няма никаква стойност за нас.“ Тогава Хербор паднал на колене, сломен от срам и любов, и извикал на Одрен:

„Моля ви да отговорите на въпроса ми. Той не се отнася за мен!“

„А за кого?“ — запитал Тъкача.

„За моя господар и кемърин Аш Берости — отвърнал човекът и заплакал. — Откакто дойде тук и получи вашия отговор, който съвсем не е отговор, той няма нито любов, нито радост, нито власт. Ще умре от това.“

„Да, ще умре. Че от какво умира човек, освен от собствената си смърт? — рекъл Одрен Тъкача. Но страданието на Хербор го развълнувало и на края той казал: — Ще потърся отговора на въпроса, който зададеш, Хербор, и няма да ти взема нищо. Но знай, че винаги се плаща нещо. Питащият плаща с каквото има.“

Тогава Хербор допрял ръцете на Одрен до очите си в знак на признателност и така гадаенето започнало. Събрали се Гадателите и се оттеглили в мрака. Хербор се промъкнал между тях и задал въпроса си, а въпросът бил: „Колко ще живее Аш Берости рем ир Айп?“ Защото Хербор мислел, че по тоя начин ще узнае броя на дните или годините и така ще успокои сърцето на любимия си с известни сведения. Тогава Гадателите се раздвижили в тъмното и на края Одрен извикал с голяма болка, сякаш горял в огън: „По-дълго от Хербор Геганерски!“