Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

Исках да отида в Оргорейн и да видя дали предположенията ми за него са основателни, но исках първо да свърша с Кархида; ето защо продадох още един рубин на бижутера с набразденото от белези лице на улица Енг и без никакъв багаж, а само с парите си, с ансибъла, няколко уреда и един комплект дрехи тръгнах като пътник с един търговски керван първия ден от първия месец на лятото.

Сухопътните лодки потеглиха на разсъмване от брулените от вятъра товарни складове на Новото пристанище. Те минаха под Арката и свърнаха на изток — двайсет обемисти, подобни на шлепове камиона, които се движеха тихо на гъсеници един след друг по дълбоките улици на Ерхенранг в сенките на утрото. Те носеха кутии с лещи, ролки с лента за звукозапис, макари с медна и платинена жица, топове плат от растително влакно, произведено и изтъкано в Западните планини, сандъци със стрита сушена риба от Залива, каси със сачмени лагери и други дребни машинни части, а десет камиона бяха натоварени с орготейско кадиково зърно — всичко това отиваше за Перинговата бурна граница, североизточния ъгъл на страната. Целият превоз на Големия континент се извършва от тези електрически камиони, които, където е възможно, се прехвърлят на шлепове в реките и каналите. През месеците на дълбок сняг бавни снегорини, моторни шейни и ненадеждни кораби-ледоразбивачи по замръзналите реки са единственото превозно средство извън ските и ръчните шейни; през периода на Топенето не може да се разчита на никакъв вид транспорт; затова, когато дойде лятото, настъпва главният наплив на товарния превоз. Пътищата тогава гъмжат от кервани. Движението се регулира, като всяка кола или керван поддържа постоянна радиовръзка с контролните пунктове по пътя. Колкото и да са задръстени пътищата, транспортните средства се движат доста равномерно със скорост 25 мили в час (земни). Гетенейците биха могли да направят колите си по-бързи, но не ги правят. Когато ги запиташ за причината, отговарят: „Че защо?“ Все едно да запиташ земляните защо всичките ни коли трябва да се движат толкова бързо; ние отговаряме: „Че защо не?“ Всеки с вкуса си. Земляните смятат, че трябва да напредват, да се развиват. Жителите на Зима, които живеят винаги в Година първа, смятат, че присъствието е по-важно от прогреса. Моите вкусове са земни и когато напущах Ерхенранг, равномерното движение на кервана започна да ме дразни; щеше ми се да скоча и да побягна. Но се радвах, че се махам от тия дълги каменни улици с надвиснали над тях черни стръмни покриви и безброй кули, от този град без слънце, където всичките ми възможности се бяха превърнали в страх и предателство.

Изкачвайки Каргавските предпланини, керванът спираше за малко, но често за ядене в крайпътни странноприемници. Следобед за пръв път видяхме от един връх на предпланините главната планинска верига. Съзряхме Костор, който е висок четири мили от подножието до билото; огромният наклон на западния му скат закриваше върховете на север от него, някои от които се издигат до трийсет хиляди стъпки. На безоблачното небе южно от Костор се белеят връх след връх; преброих тринайсет, последният от които се мержелееше неясно в мъглявата далечина на юг. Шофьорът ми каза имената на тринайсетте и ми разправи разни истории за лавини, за сухопътни лодки, които планинските ветрове издухали от пътя, за екипажи на снегорини, заседнали със седмици на непристъпни височини, и тъй нататък, в приятелско усилие да ме изплаши. Той разправи, че видял как камионът пред него се плъзнал и се строполил в хиляда стъпки дълбока пропаст; забележителното било, каза той, бавността, с която падал. Като че цял следобед се търкалял в тая бездна и с голямо облекчение видял как най-после изчезнал, без никакъв звук, в една четиридесет стъпки дълбока снежна пряспа на дъното.

В три часа спряхме да обядваме в един голям хан, внушително заведение с големи камини, в които бумтеше огън, и просторни помещения с тавански греди и пълни с маси, отрупани с вкусно ядене; но не останахме да пренощуваме. Нашият керван имаше удобства за спане, тъй като бързаше (по кархидейски) пръв за сезона да стигне района на Перинговата бурна граница, за да обере каймака на пазара в полза на своите търговци-предприемачи. Заредиха батериите на камионите, пое нова смяна шофьори и продължихме нататък. Един камион от кервана служеше за спално помещение, и то само за шофьорите. Легла за пътници нямаше. Прекарах нощта в студената кабина, на коравата седалка, с едно прекъсване около полунощ за вечеря в някакво ханче високо в планините. Кархида не е страна на удобствата. На разсъмване се събудих и видях, че сме оставили всичко зад нас освен камъните, леда и светлината, а тесният път се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре под гъсениците ни. Потрепервайки, помислих, че има неща, които са по-важни от удобствата, освен ако не си баба или котка.