Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

Хербор не очаквал такъв отговор, но нямало как, такъв отговор получил и тъй като имал търпеливо сърце, върнал сее него у дома си в Чарут, през снеговете на Гренде. Влязъл във Владението и в крепостта, изкачил се на кулата и там заварил своя кемърин Берости седнал, както винаги, унил и мрачен, до гаснещия под пепелта огън, сложил ръце на маса от червен камък, с оклюмала между раменете глава.

„Аш — рекъл Хербор, — бях в крепостта Тангеринг и Гадателите ми отговориха. Запитах ги колко ще живееш и отговорът им бе: «Берости ще живее по-дълго от Хербор.»“

Берости вдигнал глава към него толкова бавно, като че ли прешлените на шията му били ръждясали, и казал: „А запита ли ги кога ще умра?“

„Запитах колко ще живееш.“

„Колко ли? Глупак! Имал си въпрос към Гадателите, а не си ги запитал кога ще умра, кой ден, месец, година, колко дни ми остават — питал си колко? О, глупако, дето си се опулил срещу мен, по-дълго от теб, да, по-дълго от теб!“

Берости грабнал голямата маса от червен камък, като че била лист ламарина, и я стоварил върху главата на Хербор. Хербор се строполил под тежестта й. Берости стоял известно време като побъркан. После я повдигнал и видял, че той е смазал черепа на Хербор. Сложил каменната маса обратно на поставката й. Проснал се до мъртвеца и го прегърнал. Така ги намерили жителите на Чурут, когато най-после разбили вратата на кулата и влезли в стаята. След това Берости полудял и трябвало да го държат под ключ, защото непрекъснато търсел Хербор, мислейки, че той се намира някъде из Владението. Живял така един месец и после се обесил, на Одстрет, деветнайсетия ден на месец Терн.

Моята „хазяйка“, приказлив човек, ми уреди пътуване на изток.

— Ако искате да обходите Крепостите, трябва да прекосите Каргав. Оттатък планините, в Стара Кархида, е Pep, градът на едновремешните крале. Слушайте какво ще ви кажа. Един мой земляк поддържа керван от сухопътни лодки през прохода Ескар, та вчера ми разправяше на чаша орш, че щели да направят първия си рейс това лято на Гетени Осъм, тъй като пролетта беше много топла и пътят е вече чист до Енгохар и плуговете ще разчистят прохода само след два дни. Само че мен не можеш ме накара да прекосявам Каргав, аз предпочитам да си остана в Ерхенранг и да имам покрив над главата си. Но нали съм йомеш, хвала на деветстотинте Поддържници на трона и благословено да е млякото на Меш, човек може навсякъде да бъде йомеш. Ние сме все новопосветени, разбирате ли, защото великият Меш се е родил преди 2202 години, а Старият ханддарейски култ е създаден десет хиляди години преди него. Ако искате да видите Стария култ, ще трябва да се върнете в Старата земя. Чуйте какво; господин Ай, аз ще ви държа на разположение стая на тоя остров до завръщането ви, но, повярвайте ми, умен човек като вас трябва за известно време да се махне от Ерхенранг, защото всички знаят, че Предателят парадираше много с това, че се е сприятелил с вас в двореца. Сега, когато старият Тайб е Ухо на краля, положението пак ще се успокои. Тъй че ако отидете на Новото пристанище, ще намерите там моя земляк и ако му кажете, че съм ви пратил аз…

И тъй нататък. Той беше, както казах, приказлив и като разбра, че нямам шифгретор, не пропускаше случай да ми дава съвети, макар че прикриваше това с безброй „ако“ и „комай“. Той беше управител на моя остров; аз го смятах за своя хазяйка, защото имаше дебели бутове, които връткаше, когато вървеше, пухкаво, пълно лице и бе любопитен, дебнещ, подъл, добродушен по природа. Отнасяше се любезно с мен и когато ме нямаше, показваше стаята ми на любители на сензации срещу малка такса: „Вижте стаята на Тайнствения Пратеник!“ Имаше толкова женствена външност и държане, че веднъж го попитах колко деца има. Той се намръщи. Никога не бил раждал. Обаче бил баща на четири. Това беше една от малките изненади, които винаги ми се сервираха. Културният шок не представляваше нищо в сравнение с биологичния шок, който преживявах като човек от мъжки пол сред човешки същества, които през пет шести от живота си бяха безполови хермафродити.

Радиобюлетините бяха пълни с делата на новия министър-председател, Пемер Хардж рем ир Тайб. Много от новините се отнасяха за положението на север, в Синотската долина. Тайб явно щеше да се застъпи за претенциите на Кархида за тази област: точно такава стъпка, каквато на някой друг свят в този стадий на цивилизация би довела до война. Но на Гетен нищо не водеше до война. Дрязги, убийства, вражди, грабежи, отмъщения, изтезания и мерзости — всички те влизаха в репертоара на човешките постижения; но не се стигаше до война. Изглежда че им липсваше способността да се мобилизират. В това отношение те се държаха като животни; или като жени. Не се държаха като мъже или като мравки. Във всеки случай никога досега не бяха се държали така. Това, което знаех за Оргорейн, показваше, че през последните пет-шест века той все повече е ставал общество, способно да се мобилизира, истинска нация-държава. Надпреварването за престиж, досега главно икономическо, би могло да подтикне Кархида да подражава на своя по-голям съсед, да стане нация въпреки семейната кавга, както се бе изразил Естравен, да стане, както бе казал пак Естравен, патриотична. Ако това се случи, гетенейците може да имат прекрасна възможност да стигнат до състояние на война.