Урсула Гуин - Лявата ръка на мрака

Без да се обръща, говореше с писклив неприятен глас:

— Кажете каквото имате да казвате, господин Ай.

— Може ли да задам на ваше величество един въпрос?

— Да. — Застанал с лице към огъня, той се полюляваше от крак на крак. Трябваше да говоря на гърба му.

— Вярвате ли, че съм такъв, за какъвто се представям?

— Естравен караше лекарите да ми пращат безкрайни записи за вас, а също и инженерите в Работилниците, които пазят колата ви, и тъй нататък. Невъзможно е всички да бъдат лъжци, а всички казват, че не сте човек? А какъв сте тогава?

— Значи, ваше величество, има други като мен. Сиреч, аз съм представител…

— На тоя съюз, на тая власт, да, много добре. За какво са ви пратили тук, това ли искате да ви запитам?

При все че Аргавен може би не беше нито уравновесен, нито умен, той отдавна бе усвоил увъртанията, предизвикателствата и риторичните тънкости, използувани в разговор от ония, чиято главна цел в живота е да постигнат и поддържат отношения на шифгретор на високо равнище. Цели сфери от тия отношения още ми бяха неизвестни, но аз знаех нещичко за тяхната конкурентна, целяща извоюване на престиж страна и за вечния словесен двубой, който може да избухне при това. Че не се бях вкопчил в двубой с Аргавен, а се опитвах да установя връзка с него, беше само по себе си необяснимо.

— Аз никога не съм го крил, ваше величество, Вселенският съюз желае съюз с народите на Гетен.

— С каква цел?

— Материална изгода. Разширяване на знанията. Увеличаване на разнообразието и силата на сферата на разумния живот. Обогатяване на хармонията и по-голяма прослава на бога. Любопитство. Приключение. Наслада.

Аз не говорех на езика на ония, които управляват хората — крале, завоеватели, диктатори, пълководци; на тоя език нямаше отговор на въпроса му. Мрачен и разсеян, Аргавен гледаше втренчено огъня, пристъпяйки от крак на крак.

— Колко голямо е това кралство от Нийде, този Вселенски съюз?

— В сферата на Вселенския съюз влизат осемдесет и три обитаеми планети, а на тях има около три хиляди народа или антротипични групи…

— Три хиляди? Разбирам. А кажете ми сега, защо е нужно ние, един срещу три хиляди, да се свързваме с всички тия народи от чудовища, живеещи в Празното пространство? — В тоя момент той се обърна да ме погледне, защото продължаваше двубоя, задавайки един реторичен въпрос почти като шега. Но шегата беше плитка. Той — както ме бе предупредил Естравен — беше неспокоен, разтревожен.

— Три хиляди народа на осемдесет и три свята, ваше величество; ала най-близкият до Гетен е на седемнайсет години път с кораби, движещи се почти със скоростта на светлината. Ако мислите, че Гетен може да очаква грабежи и тревоги от такива съседи, имайте пред вид разстоянието, на което живеят те. Никой в космоса не вижда смисъл да се занимава с грабежи. — Аз не споменавах за война, и то по основателна причина, тъй като няма такава дума в кархидейския език. — В търговията обаче има смисъл. Обмяна на идеи и технически методи, предавани с ансибъл; на стоки и предмети, пращани с пилотирани или непилотирани кораби. Посланици, учени и търговци, някои от тях биха могли да идват тук, докато пък ваши биха могли да идват при нас. Вселенският съюз не е кралство, а координатор, център за търговия и знания; без него връзката между човешките светове би била случайна, а търговията — много рискована, както можете сами да се убедите. Човешкият живот е твърде къс, за да преодолява скоковете във времето между световете, ако няма организация и централизиране, контрол, последователност в работата; ето защо тези светове стават членове на Вселенския съюз… Както знае ваше величество, всички ние сме човеци. Всички ние. Всички човешки светове са заселени преди векове от един свят — Хейн. Ние сме различни, но всички сме синове на едно Огнище…

Нищо от това не възбуди любопитството на краля, нито го успокои. Аз продължих още известно време, мъчейки се да му втълпя, че неговият шифгретор и тоя на Кархида ще бъде засилен, а не застрашен от присъствието на Вселенския съюз, но напразно, Аргавен стоеше на мястото си мрачен като стара видра в клетка, поклащайки се назад-напред, от крак на крак, назад-напред, оголвайки зъбите си в мъчителна усмивка. Аз млъкнах.

— Всички ли са черни като вас?

Гетенейците са обикновено жълтокафяви или червенока-фяви, но бях виждал мнозина тъмнокожи като мен.

— Някои са и по-черни — отговорих; — имаме от всички цветове — и отворих куфарчето си (вежливо прегледано от охраната на двореца през четирите етапа от приближаването ми до Червената зала), в което се намираха ансибълът ми и няколко снимки. Снимките — филми, фотографии, картини, активи и няколко кубчета — представляваха малка галерия наЧовека: жители на Хейн, Чифеуар и Сета; на Ес, Тера и Алтера; на Най-далечните, на Каптейн, ОлуЛ, Таурус-4, Роканан, Енсбо, Сайм, Где и Шеашелско пристанище… Кралят погледна две-три бегло, без интерес.