Филип Фармър: Върнете се в телата си!

Лицата на всички освен Лога и кристалоокия се стегнаха. Лога се изсмя весело и каза:

— Браво! Хванахте ни на тясно. Мога да ви кажа единствено само това, че някои от нас «продължават отвъд». Но изискванията към нас в етичен аспект са доста по-големи от тези към вас, обикновените възкресени.

— Мисля, че вие не казвате истината — изрече Бъртън. — Макар че не мога да ви опровергая. — Той се ухили. — Поне за момента.

— Продължавате ли да упорствате в това отношение, никога не ще «Преминете Отвъд» — каза Лога. — Но ние чувствуваме, че ви дължим едно обяснение за това, което правим сега — доколкото ни позволяват силите. Когато заловим и другите, при които също е имало странична намеса, ще постъпим с тях както и с вас.

— Сред вас има предател — изрече високо Бъртън, като се наслаждаваше от ефекта на думите си.

Кристалоокият мъж се обади:

— Защо не му кажеш истината, Лога? Това ще прогони цялото му противно самодоволство и ще го тури на мястото му.

Лога се поколеба, преди да каже:

— Добре, Танабур. Отсега нататък трябва да бъдеш нащрек, Бъртън. Повече не трябва да се самоубиваш и трябва да внимаваш много да не загинеш, също както на Земята. Броят на възкресенията, с които разполага даден човек, не е безкраен. След поредното възкресение — то не е определено със стопроцентова точност и не съществува начин да бъде предсказано за всеки индивид поотделно — психоморфът вече не е в състояние да се прикрепя към тялото. Всяка поредна смърт отслабва привличането между тялото и него. И идва един момент, в който психоморфът вече не може да се върне при тялото. Той се превръща, да използуваме популярен, макар и ненаучен термин, в «загубена душа», която се скита безутешно из вселената; ние сме в състояние да откриваме такива бездомни психоморфи и без специална апаратура, за разлика от — как да го кажа? — «спасените», които изчезват напълно от нашия кръгозор. Така че както виждате, крайно време е да се откажете от пътешествията си с колесницата на смъртта. Заради това непрекъснатите самоубийства на нещастниците, които не могат да понесат живота такъв, какъвто е, са грях, простим, но за съжаление необратим.

Кристалоокият мъж се обади отново:

— Този мръсен предател, който и да е той, претендиращ, че ви помага, всъщност ви използува по най-гнусен начин за отвратителните си цели. Той не ви е предупредил, че с всяко повторно възкресение вие непрекъснато намалявате шанса си да се сдобиете с вечен живот, като с това подпомагате пъкленото му дело. Той, или тя, или който и да е, е въплъщение на злото! На Злото! Така че отсега нататък трябва много да внимавате. Възможно е да имате в запас някъде около дузина още шансове, но е твърде възможно поредната ви смърт да се окаже последна!

Бъртън се изправи и изкрещя:

— Защо не ми позволявате да стигна до края на Реката? Защо? Защо?

— Сбогом — изрече Лога, — и ни простете за насилието.

Бъртън не успя да види кой от дванайсетте души в стаята насочи към него уред. Но съзнанието му се изключи с бързината на стрела, изстреляна от лък и той се събуди…

Първият човек, който го поздрави, беше Питър Фрайгейт. Фрайгейт беше загубил обичайната си сдържаност; той заплака. Бъртън също си поплака и за момент се видя затрупан от многобройните въпроси на Фрайегйт. Бъртън пожела първо да научи какво беше станало с Фрайгейт, Логу и Алиса след като той беше изчезнал. Фрайгейт отвърна, че и тримата го бяха търсили, и след това отплавали нагоре по Реката за Телем.

— Къде беше? — запита го Фрайгейт.

— Обходих Земята навсякъде аз — цитира Бъртън. — Все пак, за разлика от Сатаната, успях да открия поне няколко честни и праведни мъже, боящи се от Бога и отбягващи Злото. Бяха много малко обаче. Повечето хора са си останали все същите егоисти, неграмотни, суеверни, самозаслепени, лицемерни, страхливи негодници, каквито са си били и на Земята. И при повечето от тях старата кръвожадна маймуна се бори с господаря си, обществото, като се отскубва и цапа с кръв ръцете си.

Фрайгейт не спря да дърдори докато крачеха заедно към голямото кръгло здание, отдалечено на миля от тях, сградата на съвета, където се помещаваше администрацията на Телем. Бъртън слушаше с половин ухо. Целият трепереше и сърцето му биеше лудо, но не поради завръщането му у дома.

Той си спомняше!

Противно на обещаното от Лога, той си спомняше и пробуждането си в гигантската камера, станало преди толкова години, и мъчението, на което беше подложен от Дванадесетте Етични.