Аркадий Стругацки - Обреченият град

Андрей поклати глава. После рече:

— Всъщност той не трябва и да работи. Тук има само една радиостанция и тя предава по радиоточките.

— Боже мой — каза Селма. — Че тогава какво може да прави човек тука? И сандък няма…

— Какъв сандък?

— Ами с картинки… Ти-ви!

— А-а… Да, тази работа сме я планирали за по-нататък.

— Брей че скука!

— Мога да докарам патефон — стеснително предложи Андрей. Чувствуваше се неловко. Наистина, ама че работа — нито радио, нито телевизия, нито кино…

— Патефон ли? Това пък какво е?

— Че не знаеш ли какво е патефон? — учуди се Андрей. — Ами навиваш пружината, слагаш плочата и…

— А, грамофон… — рече Селма без капчица въодушевление. — А магнетофон нямаш ли?

— Ха стига де — каза Андрей. — Аз да не съм ти радиовъзел!

— Доста дивичък си май — заяви Селма Нагел. — С една дума — руснак. Е, добре де, слушаш си своя грамофон, водка сигурно пиеш, а друго какво правиш? Мотор караш ли? Или даже и мотор нямаш?

Андрей се разсърди.

— Аз не съм дошъл тука да карам мотори! Дойдох работа да върша. Много ми е интересно ти какво смяташ да правиш тука?

— Работа бил дошъл да върши… — подигравателно повтори Селма. — Ти ми кажи за какво те бъхтиха в участъка?

— Абе никой не ме е бъхтал! Откъде ти скимна това! И изобщо при нас, в полицията, не бият никого, това да не ти е Швеция!

Селма подсвирна.

— Бре-бре — рече тя насмешливо. — Значи така ми се е сторило.

Тя натика угарката в пепелника, запали нова цигара, надигна се и пристъпвайки някак игриво, сякаш танцуваше, взе да се разхожда из стаята.

— А кой е живял тука преди тебе? — попита тя, спирайки се пред огромния овален портрет на някаква бледолилава дама с болонка на коленете. — При мен например явно е живял сексуален маниак. По ъглите е пълно с порнография, по стените има използвани презервативи, а в шкафа — цяла колекция от дамски жартиери. Дори не може да разбере човек дали е бил фетишист или пък близач…

— Лъжеш — каза Андрей вцепенен. — Само лъжи дрънкаш, Селма Нагел.

— Че защо да те лъжа? — учуди се Селма. — А кой е живял там? Не знаеш ли?

— Кметът! Сегашният кмет е живял там по-рано, ясно ли ти е?

— А-а — проточи равнодушно Селма. — Сега разбирам.

— Че какво разбираш? — каза Андрей. — Какво толкова ти е ясно? — викна той разпалено. — Какво изобщо можеш да разбереш ти тука? — той замълча. За това не биваше да говори. Това човек трябваше да го преживее, да му мине през главата.

— Сигурно вече наближава петдесетте — с тон на видяла и патила заяви Селма. — Старостта тропа на вратата, човек побеснява. Климактериум! — Тя се усмихна и отново се спря пред портрета с болонката.

Настана мълчание. Стиснал зъби, Андрей страдаше за кмета. Кметът беше едър, представителен, с необикновено предразполагащо лице и с благородни посивели коси. Държеше прекрасни речи на събранията на градските активисти — за въздържанието, за силата на духа, за моралните устои и вътрешния заряд от непоколебимост. А когато се срещаха на стълбищната площадка, непременно протягаше голямата си топла и суха ръка за поздрав и както винаги вежлив и внимателен, се осведомяваше дали нощем не пречи на Андрей с тракането на пишещата си машина…

— Не вярва! — неочаквано рече Селма. Тя вече не гледаше портрета, а със сърдито любопитство разглеждаше Андрей. — Ако щеш вярвай. Само че на мен ми се повдига да чистя всичко това. Не може ли да наема някой тука, а?

— Да наема… — тъпо повтори Андрей. — Друго не щеш ли! — злорадо каза той. — Сама ще изчистиш всичко. Тука не е пансион за благородни девици.

Известно време те мълчаливо се разглеждаха един друг с взаимна антипатия. После Селма промърмори, отмествайки очи:

— Кой дявол ме докара тука! Какво ще правя сега?

— Нищо особено — каза Андрей. Той превъзмогна враждебността си. Човекът имаше нужда от помощ. Тук вече се бе нагледал на новаци. На всякакви. — Каквото правят всички, това ще правиш и ти. Ще отидеш на борсата, ще попълниш бланка, ще я пуснеш в приемника… Там е поставена разпределителна машина. Оттатък, в онзи свят, каква си била?

— Фокстейлър — каза Селма.

— Каква?

— Ами, как да ти обясня… Раз-два и врътни опашката…

Андрей отново се вцепени. Лъже, щукна му за миг в главата. През цялото време ги дрънка едни това маце. Прави ме на идиот.

— И добри пари ли изкарваше? — саркастично попита той.

— Глупак — рече тя почти нежно. — Та аз не го правех за пари. Просто ми беше интересно. Каква скука е иначе…