Бърнард Бекет: Генезис

Джоузеф:Нали знаеш, че едва са възстановили рецептата. В последния момент, преди да изгубим връзка, някой се сетил да я поиска. Всеки си мислел, че другите я знаят.

Адам:Ама че си лековерен! Колата си е най-обикновена напитка.

Джоузеф:Не съм съгласен… А ти за какво си мечтаеш?

Адам:За жена.

Джоузеф:Жена?

Адам:Тук и веднага. Можеш да погледаш. Колко често се виждаш с жена си?

Джоузеф:Знаеш, че не бива да говорим за това.

Адам:Не ни позволяват много неща, Джоузеф. Нали така? Обзалагам се, че по-често се виждам с жени, макар да не съм женен.

Джоузеф:Ама че самохвалко!

Адам:Точно така, Джоузеф. Фукам се.

Тук свършваше възстановеният запис.

— И какво според вас осветлява този разговор? — попита екзаминаторът.

— Черти от характера му.

— Нещо похвално?

— Нещо важно.

— Не е ли просто празно бърборене? Двама отегчени мъже си запълват времето.

— Разговорът показва що за човек е Адам.

— Обяснете ни.

— Адам е младшият дежурен — започна Анакс. — Джоузеф е с пет години по-старши и доста по-опитен, но от думите им добиваме точно обратна представа. Според мен Адам се опитва да доминира във всяка ситуация. Важно е да го отбележим. Тук се коренят неприятностите.

— Разкажете ни какво се случва по-нататък.

— На следния ден забелязват обекта. Според архивите Адам и Джоузеф застъпват на пост в 15.30. Денят е топъл и ясен. Няма вълнение. Наблюдателницата е издигната върху скала и от нея се вижда южният остров отвъд пролива. Следят периметър от десет морски мили. В ден като този с просто око виждала следващата кула на север. Според документите Джоузеф наблюдавал, а Адам преглеждал снаряжението. Именно Адам обаче забелязал обекта.

Адам:Охо, ето малко разнообразие!

Джоузеф:Какво си наумил пак?

Адам:Погледни надясно, драги ми партньоре. Забеляза ли?

Джоузеф:Какво?

Адам:Прегледаха ли ти очите, преди да те сложат на пост?

Джоузеф:Зрението ми си е добре.

Адам:Тогава проблемът е в мозъка.

Джоузеф:Добре де, видях. (Силно.) Наистина го виждам!

Адам:Хубаво. Успокой се сега.

Джоузеф:Бий тревога!

Адам:Съвсем мъничка е.

Джоузеф:Не съм сигурен.

Адам:Виж на екрана, глупако!

Джоузеф:Нали знаеш, че държа заредена пушка?

Адам:Нали знаеш, че да заплашваш партньор е измяна?

Джоузеф:Ще ме оправдаят.

Адам:Не. Обектът е миниатюрен. Най-много двама-трима. Добре, че не си изхаби патроните за мен.

Джоузеф:Твой ред е. Провери в списъка.

Адам:И още как.

Двамата вдигат поглед от наблюдателните екрани към морето и после отново вперват очи компютъра. Образът се прояснява. Скенерът не греши — лодката наистина е малка. Откъм говорителя за връзка с най-южната кула долита глас:

— Забелязахте ли го, момчета?

— Абсолютно, Рут, наша е — отвръща Джоузеф.

— Прихващайте ги тогава.

— Само една е — уточнява Адам.

— Внимавай. Може би останалите се крият — предупреждава Джоузеф.

— Да си чувал някой някога да се е крил? — контрира Адам.

— Не е невъзможно. Само те предупреждавам. Зареди ли? Тръгвай тогава. Следя те.

— Почакай, Джоузеф.

— Трябва да тръгваш.

— Искам само да уточня с какво си имам работа.

— Ще ти кажа, ако забележа нещо неочаквано.

— Само секунда.

Адам се взира в екрана. Нарушава правилата. Стрелецът трябва да излезе от кулата, преди да идентифицира жертвата. Преди войникът да разбере с какво си има работа, пушката на партньора трябва да е взела на мушка тила му. Съвсем логично. Независимо колко добре е обучен, случва се войникът да се разколебае да разстреля безпомощна жертва. А в чумави времена държавата не възнамерява да поема рискове. Ръката на Джоузеф се плъзва към пушката:

— Знаеш заповедите.

— О, Боже, виж — момиче е! Малко момиче. Откъде, по дяволите, се взе! — възкликва Адам.

И двамата вперват поглед в екрана. Лодката наистина е миниатюрна. Като по чудо е успяла да преплава чак дотук от най-близката суша. Адам зърва очите на девойката. Описва ги пред съда — огромни и уплашени, вторачени неразбиращо в огромната метална бариера, извисяваща се над океана. Импровизираното триъгълно платно на лодката е продрано и непотребно. Тя се клатушка в опасна близост с експлозивите. С треперещ глас Джоузеф се обръща към Адам: