Бърнард Бекет: Генезис

— Добро изложение, Анаксимандър. И обектът на твоето изследване — Адам Форди — е роден в новосъздадената Република. Преди да се насочим към необикновения му живот, би ли ни разказала накратко за основаната от Платон Република?

Анаксимандър продължи:

— Според историците мотото на Републиката е само по себе си достатъчно красноречиво: „Напред към миналото.“ Платон, или по-скоро съветниците му, защото днес смятаме Елена за ключова фигура в установяването на социалния порядък на Републиката, налагат нов консервативен стил. Платон проповядвал, че отдалечавайки се от естественото си състояние, хората сами предизвикали Упадъка. Човечеството приемало промените безкритично, забравило най-фундаменталната научна догма — че промяната означава гибел. Платон убеждавал островитяните, че ще възродят славата на великите цивилизации само ако създадат общество, основано на ред и стабилност. Според Платон петте „велики заплахи“ за реда били нечистото зачатие, поквареното мислене, индивидуализмът, търговията и пришълците. Решенията му били радикални, но уплашените хора се доверили на обещанията му. „Държавата ви спаси, сега вие трябва да работите усърдно, за да спасите държавата“ — повтарял Платон.

Разделили населението на четири класи, базирани на ДНК анализи: работници, войници, техници и философи. След раждането разделяли родителите и децата и не огласявали данните за произхода им. Към края на първата година подлагали малките на тест, след което ги насочвали към съответната група или ги ликвидирали. Подлагали ги на интензивно физическо и интелектуално обучение. Борбата и гимнастиката, математиката и генетиката били задължителни предмети. През лятото децата ходели голи — считали, че така се намалява подтикът към индивидуализъм. Най-добрите атлети прехвърляли от класата на работниците към войнишкото съсловие, дори и ДНК тестовете да отчитат други данни. Най-добрите в сферата на знанието пък насочвали към техническата класа, но не и по-нагоре. Философското съсловие било запазена територия за малцина. Жените и мъжете живеели отделно, хранели се и спели в съответната комуна. Не забранявали ухажването и получела ли разрешително от Отдела за генетични вариации, двойката имала картбланш да сключи брак. Но дори и след сватбата младоженците продължавали да живеят в комуната, а прекараното заедно време било строго регламентирано. Това, струва ми се, е достатъчно въведение в основните аспекти на ранното Републиканско общество.

Макар да съзнаваше, че не бива да очаква признаци на одобрение от комисията, Анакс ги гледаше като първолак, вперил поглед в учителя си. Надяваше се да прочете не поощрение, а поне някакво признание. Но не беше в училище, а в Академията.

— Кой те обучаваше, Анаксимандър? — попита единият екзаминатор.

— Перикъл. Основно. И в колежа ми помагаха, естествено; занимавах се и сама, но…

— Перикъл.

Изпитващият произнесе името със страхопочитание. Анакс обаче не успя да долови дали е за добро, или за лошо. Зачака следващия въпрос с надежда най-сетне да стигнат до темата, в която се чувстваше най-уверена — забележителния живот на Адам Форди.

— Как мислите, успял ли е Платон да постигне целите си? — попита екзаминаторът.

— Зависи как дефинирате целите му — започна Анаксимандър. — Ако е искал да наложи еднолична власт — според мен един от основните му мотиви — влиянието му, поне приживе, е несъмнено. По-трудно е да се прецени обаче, ако питате дали е съумял да създаде идеалната държава, в която човекът и обществото да реализират целия си потенциал. От историческа перспектива може би щеше да е по-лесно да отсъдим, ако Адам Форди не беше се раждал.

Почувства как си отдъхва само при споменаването на името му. Три дълги години мислите й се въртяха все около него. Макар Адам да бе живял дълго преди появата й на бял свят, Анакс имаше чувството, че го познава не по-зле от близките си. Беше изучила стотици протоколи, набавила какви ли не данни и, най-важното, по израза на Перикъл „имаше усет за него“. Не успееше ли да впечатли комисията сега, значи не й оставаше никакъв шанс. А тогава… Не, по-добре да не мисли изобщо за такъв вариант. Нали обеща на Перикъл.

— Да, Адам — вметна изпитващият.

Анакс все още не беше срещала човек, в чийто глас да не прозвучи страхопочитание при споменаване на името му. Новите мислители преразглеждаха ролята му с лайтмотива: „Няма значение от коя клечка лумва огънят, важното е, че тъкмо тя е разпалила пожар.“ Ала и те поемаха дъх, преди да го произнесат.