Бърнард Бекет: Генезис

— Анаксимандър, първо искам да чуя нещо за атмосферата, в която живее Адам, и за обкръжението му. Кои са родителите му, как е преминало детството му? Нощта, когато е бил караул, е известна на всички, всеки може да разкаже събитията дума по дума, но животът на Адам не е започнал тогава. Как според теб се е стигнало до този момент?

— Адам е роден през 2058 — започна Анаксимандър. — Първата година го отглеждат в детския център „Тана“. Според легендата майка му го белязала и се преместила в центъра, за да бъде край него, но това почти сигурно не е вярно. Отново се сблъскваме с мита за причинността. Хората, които искат да разберат как се е формирал Адам, не се задоволяват с отговора „всичко и нищо“. Знаем обаче, че Адам се ражда във философската класа. В края на първата година е подложен на обичайните физиологични тестове, изследват и генома му. Потвърждават принадлежността му към съсловието, но бележат файла му с предупреждение. Поне два генетични маркера предполагат бъдеща непредсказуемост в поведението му. Всъщност прословутият Меморандум на Кларк препоръчва да се разгледа възможността за ликвидиране на детето. При нормални обстоятелства щяха да го изследват отново след два месеца. 2059 обаче е годината на втората голяма чумна заплаха; Кларк умира и всичките й вещи са изгорени, за да се предотврати опасността от зараза. Нови тестове така и не се провеждат. Откриват грешката едва когато Адам вече е преминал вербалните тестове и ликвидирането е немислимо. Неразборията с документите продължава, предупредителните забележки остават на заден план и така и не достигат до училищните власти.

— И той влиза направо във философския клас? — намеси се изпитващият.

— Да — потвърди Анаксимандър. — Архивите показват, че блестящият му интелект впечатлявал веднага — особено в областта на математиката и логиката. Отдавала му се и борбата; на тринадесет представя града си на годишния турнир. Тогава за пръв път проявява индивидуализма, който по-нататък го подтиква да изиграе значимата си историческа роля. На турнира среща момиче на име Ребека, също състезателка, и решава, че двамата трябва да се сприятелят. Не го спира фактът, че тя живее в друг град, дори на друг остров. Последната вечер Адам се скрива сред куфарите на съотборниците й. Пропътува седемстотин мили южно от мястото, където живее, и с помощта на Ребека се укрива цели три дни. Накрая готвачът го открива в склада със суха храна на комуната на Ребека. Адам се връща у дома с черен предупредителен знак. Моделът е оформен. Момчето е буйно, импулсивно, наказанията не го плашат, а женската компания го привлича неудържимо. Обикновено тези отклонения довеждат до автоматично прехвърляне на детето в работническото съсловие, но учителката на Адам се застъпва за него, подчертавайки огромния му потенциал. Правят компромис и го прехвърлят в елитната Републиканска гвардейска академия. Това решение, може да се каже, променя коренно историята.

— Ако вярваш в простата причинно-следствена обусловеност.

За пореден път Анакс се изчерви от елементарната грешка. Слуховете твърдяха, че кандидатът няма право на повече от два подобни пропуска. Но пък мълвата разпространяваше какво ли не. Не беше време за такива размисли. Както я предупреди Перикъл, разказът я беше погълнал. Зарече се да внимава с коментарите.

— А ние, естествено, не вярваме. Съжалявам.

Не срещна разбиране. Почуди се какво ли би могло да ги извади от равновесие. Дали и в домовете си се държаха по същия начин?

— Разкажи ни как се стига до задържането на Адам — намеси се единият от комисията.

— През 2075 Адам е седемнадесетгодишен. Завършил е сред първите военната академия, която стимулира спортната му страст. Помолихте ме да мина на ареста, затова само ще отбележа мимоходом, че четирите черни точки в свидетелството му от академията са причина да го назначат като караул в наблюдателна кула на южния бряг на северния остров. По онова време „призрачните“ кораби са рядко срещано явление; смята се, че заплахата от бежанци е несъществена. Оживление цари на север, където по непотвърдени данни са забелязани нови летателни обекти. Стражите рапортуват, че по залез-слънце виждат малки въздухоплавателни съдове ниско над хоризонта и слуховете се разпространяват мълниеносно въпреки стриктния контрол върху републиканските медии. Като предохранителна мярка най-добрите войници са дислоцирани на север, а ученията с лазерни оръжия и изтребители — засилени. Същевременно войници като Адам — наскоро завършили и с противоречиви досиета — ги насочват към наблюдателните кули, пръснати по далечното южно крайбрежие. Адам изкарва на пост седем месеца без никакви инциденти. По време на делото той разказва — и това вероятно отговаря на истината — за обзелата го досада. Войниците действат по двама и дежурствата им се следят и контролират стриктно. Кулата представлява малка наблюдателница, до която се стига по една-единствена стълба; издигната е върху метална конструкция, заобиколена от електрифицирана мрежа. Наблюдателниците са тесни, едва побират двамата дежурни. Задачата им е елементарна — да следят дългата непрекъсната линия на Голямото морско ограждение: висока метална мрежа, разположена на петдесет метра навътре от точката на отлива и издигната на тридесет метра над нивото на океана. В горната част е покрита с бодлива тел, а край нея плават малки мини. Ако някой или нещо от външния свят доближи оградата, стражите трябва да действат безапелационно. Ако става дума за голям плавателен съд (почти невъзможно, понеже с тях се справяли подвижните, сателитно насочвани мини на външната отбрана), дежурните трябва да бият тревога. След пет минути над целта закръжавали въоръжени с лазерни оръжия хеликоптери и преносителите на евентуални зарази се изпарявали в небитието. Малките и по-често срещани съдове, приближаващи от време на време към оградата с един-двама измъчени мореплаватели на борда, изискват по-специални действия от страна на караула. Сигнализират на централата, единият излиза от кулата и се насочва към мястото за стрелба, където го очаква лазерна установка с малък радиус. Дежурните всяка сутрин запаметяват кода за задействане. Вторият войник остава в кулата и съгласно инструкциите държи на мушка тила на колегата си. Заповедите са безкомпромисни. При най-малкото колебание запътилият се към лазерното оръжие войник трябвало да бъде разстрелян — без предупреждение и без разкаяние. Във войнишките кръгове се разказвали много истории за свади между дежурните, завършили по този начин, и само глупаците се впускали в спорове с партньорите си.