Стефани Майър - Скитница

Казах го с думите на Мелани, които удивително лесно се отрониха от устата ми и дори добавих към тях собствения си непринуден смях. Не беше честно от моя страна. Поведението ми беше направо срамно. Обаче нямах намерение да показвам пред Търсачката, че съм по-слаба от домакина си.

За пръв път Мелани не изпита самодоволство от това, че ме е надхитрила. Беше твърде облекчена и благодарна, че не я бях издала по някакви мои съображения.

— Интересно — промърмори Търсачката. — Още един на свобода. — Тя поклати глава. — Мирът продължава да ни убягва. — Не се учудваше на вероятността мирът да е твърде крехък. Това по-скоро й доставяше удоволствие.

Прехапах силно устни. Мелани така настоятелно искаше да направи ново опровержение и да каже, че момчето просто е плод на някакъв сън. Не ставай глупава — казах й аз. Би било прекалено очевидно . Ще е достатъчно за подозрителния характер на Търсачката, за да реши, че двете с Мелани сме на еднакво мнение.

Мразя я . Шепотът на Мелани беше рязък и болезнен като порязване с нож.

Знам, знам . Искаше ми се да мога да отрека, че изпитвам… същото. Омразата беше непростимо чувство. Но да харесаш Търсачката беше… много трудно. Направо невъзможно.

Тя прекъсна вътрешния ми разговор.

— И така, освен новото място, което трябва да проверим, нямаш нищо друго, с което да ми помогнеш за пътните карти, така ли?

Усетих тялото си да реагира на критичния й тон.

— Никога не съм казвала, че са били линии върху пътна карта. Това е твое предположение. И наистина нямам нищо друго за казване.

Тя цъкна бързо три пъти с език.

— Но ти заяви, че са указания.

— За такива ги бях помислила. Но не успях да науча нищо повече.

— А защо? Още ли не си успяла да подчиниш човека? — Търсачката силно се засмя. Смееше се на мен.

Обърнах й гръб и се опитах да се успокоя. Опитах се да се преструвам, че я няма там. Че съм напълно сама в неприветливата кухня и гледам през прозореца към малкото късче нощно небе и трите ярки звезди, които се виждаха на него.

Е, толкова сама, колкото винаги съм била.

Докато се взирах в малките светли точки в мрака, линиите, които бях виждала многократно да се появяват в несвързани момента… в сънищата и в откъслечните ми спомени, отново проблеснаха в главата ми.

Първата: бавно прави широк завой, след това рязко свива на север, после още веднъж рязко завива в обратната посока и се проточва, този път по-дълго, на север, а след това внезапно се спуска на юг и там прави друга плитка извивка.

Втората: неравно зигзаговидна, четири остри завоя, а петият странно тъп, като че ли прекъснат…

Третата: дълга вълнообразна линия, прекъсната внезапно от издатина, се проточва като тънък, дълъг пръст на север и обратно.

Неразбираеми, явно безсмислени. Обаче знаех, че това е важно за Мелани. Знаех го от самото начало. Тя пазеше тази тайна по-яростно, отколкото другите, заедно с тази за момчето, нейния брат. Нямах представа за съществуването му преди снощния ми сън. Запитах се какво я беше пречупило. Може би заради това, че гласът й започваше да звучи все по-силно в главата ми, тя щеше да ми разкрие още свои тайни.

Може би щеше да се изпусне и щях да разбера какво означават тези странни линии. Знаех, че означават нещо, че водят някъде.

В момента, в който ехото от смеха на Търсачката продължаваше да звучи в главата ми, внезапно разбрах защо са толкова важни.

Ама разбира се, те водеха до Джаред. Обратно до двамата, до Джаред и до Джейми. Докъде другаде? Какви други дестинации биха могли да имат някакво значение за нея? Едва сега разбрах, че не беше обратно, защото никой от тях не беше следвал тези линии преди. Линии, които измъчваха и нея също толкова, колкото и мен, докато…

Стената не се изправи достатъчно бързо пред мен. Мелани беше разсеяна, съсредоточила повече вниманието си върху Търсачката, отколкото върху мен. Размърда се в главата ми, когато зад гърба ми се чу някакъв шум и аз усетих, че Търсачката се приближава.

— Очаквах повече от теб — рече тя и въздъхна. — Досието ти на изследовател изглеждаше много обещаващо.

— Жалко, че не си свободна сама да се заемеш с тази задача. Сигурна съм, че за теб ще бъде детска работа да се справиш със съпротивата на някакъв непокорен домакин. — Не се обърнах да я погледна. Гласът ми остана спокоен.

Тя пренебрежително сбърчи нос.

— Първите вълни бяха достатъчно предизвикателство дори и без непокорен домакин.

— Е, да. Аз самата съм участвала в няколко преселвания.