Стефани Майър - Скитница

Търсачката презрително изсумтя.

— Виждащите водорасли трудни ли бяха за укротяване? Бягаха ли?

Запазих спокойствие.

— На Южния полюс нямахме неприятности. Но, разбира се, на Северния работата беше съвсем друга. Там не се справихме добре. Загубихме цялата гора. — Споменът за онова тъжно време отекна в думите ми. Хиляда съзнателни същества предпочетоха да затворят завинаги очи, вместо да ни приемат. Свиха листата си, за да не могат да приемат слънчевите лъчи и загинаха от глад.

Браво на тях — прошепна Мелани. В мисълта й нямаше озлобление, а само одобрение на спомена ми за трагичното събитие.

Беше такава безсмислена загуба . Оставих споменът за агонията от случилото се, усещането за болката от умиращите мисли на гората, подобна на нашата, да се задържи в главата ми.

Било е смърт, както и да го погледнеш .

Търсачката заговори и аз се опитах да се съсредоточа само върху единия разговор.

— Да — каза, почувствала се неловко тя, — беше лошо изпълнение.

— Когато се стигне до употреба на сила, невинаги може да се проявява максимална предпазливост. Някои не са така внимателни както би трябвало да бъдат.

Тя не отговори. Чух я да отстъпва няколко крачки назад. Всички знаеха, че за погрешната стъпка, довела до масовото самоубийство, бяха виновни Търсачите. Тъй като Виждащите водорасли не можеха да бягат, Търсачите бяха подценили способността им да се спасят. Бяха действали безразсъдно, започвайки първото настаняване преди да имаме достатъчно численост на самото място за тотална асимилация. Докато разберат на какво са способни Виждащите водорасли и че искат да го направят, вече беше станало твърде късно. Следващата пратка души в състояние на хибернация беше твърде далеч и преди те да пристигнат, северната гора беше загубена.

Обърнах се да погледна Търсачката, за да мога да преценя какво въздействие са й оказали думите ми. Лицето й беше безизразно, докато гледаше съсредоточено бялата стена от другата страна на стаята.

— Съжалявам, не мога да ти помогна с нищо повече — отсякох аз, опитвайки се да покажа, че разговорът ни е приключил. Отново бях готова да имам дома си само за себе си. За нас — вметна жлъчно Мелани. Въздъхнах. Сега беше толкова самоуверена. — Наистина не си струваше да си правиш труда да биеш толкова път.

— Това ми е работата — отвърна Търсачката и сви рамене. — Ти си единствената ми задача. Докато открия и останалите, може би ще трябва да съм по-близо до теб с надеждата, че късметът ми ще проработи.

— Да, Обърнат към Слънцето? — попитах, благодарна на вдигнатата ръка, че прекъсна лекцията ми. Не се чувствах така удобно зад катедрата, както обикновено. Най-голямата ми сила и моята единствена истинска препоръка (моето тяло домакин не може да се похвали с някакво официално завършено образование, след като е бягало непрекъснато още от тийнейджърските си години) беше личният ми опит, от който си бях извлякла поуки. Това беше първата световна история, която преподавах през този семестър, и за която нямах спомени, на които да се уповавам. Бях сигурна, че студентите ми забелязват разликата.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но… — Белокосият мъж се запъна, докато се опитваше да формулира въпроса си. — Трудно ми е да го проумея. Всъщност Гълтачите на Огън… поглъщат дима от горящите Ходещи Цветя, така ли? Като храна? — Опита се да потисне ужаса в гласа си. Не беше работа на никоя душа да съди друга душа. Но не бях изненадана, като имах предвид пребиваването му на Планетата на Цветята и силната му реакция по повод съдбата на подобни форми на живот от друг свят.

Винаги съм се изумявала как някои души се набъркват дълбоко в работите на света, който населяват, и не обръщат внимание на останалата вселена. Обаче справедливостта изисква да се каже, че Обърнат към Слънцето вероятно е бил в състояние на хибернация, когато се разнесе мрачната слава на Огнения свят.

— Да, те получават важни хранителни вещества от този дим. И тъкмо в това е основната дилема и спорът за Огнения свят, както и причината планетата да не бъде закрита, въпреки че със сигурност имаше достатъчно време да бъде изцяло населена. Има доста висок процент премествания. Когато беше открит Огненият свят, отначало се предполагаше, че господстващият вид — Гълтачите на огън, са единствената съществуваща в него разумна форма на живот. Гълтачите на огън не считат Ходещите цветя за равни на тях — културен предразсъдък. Така че измина известно време, дори и след първата вълна на заселване, преди душите да разберат, че избиват разумни същества. След това учените от Огнения свят съсредоточават усилията си в изнамирането на заместител на хранителните нужди на Гълтачите на огън. За да се помогне, се транспортират паяци, но планетите са отдалечени на стотици светлинни години една от друга. Когато това препятствие бъде преодоляно, което ще стане скоро, аз съм сигурна, че има надежда Ходещите цветя да могат също да бъдат асимилирани. Междувременно голяма част от грубостите при уеднаквяването е отстранена. Разбира се, в това число и онази, отнасяща се до изгарянето на живи същества, както и някои други аспекти.