Алфред Вогт - Светът на не-А

Вече забеляза, че отляво има поляна — може би върху ямата-хангар. От противоположната страна се простираше гъста великанска гора. Човекът запамети отличителните белези на местността и после тръгна по клона, на който бе излязъл и който на около осемдесет ярда оттук се свързваше с еднакво масивен „събрат“ от друго дърво. Почувства трепетно вълнение, щом го видя. Движението горе бе таламусно удоволствие. Венерианците сигурно се отдаваха често на него заради чисто животинско забавление. Трябваше да бъде нащрек поне в продължение на пет мили, докато първо свърши гората, а пък тогава…

Беше изминал няколко фута, когато кората отдолу се срути. Падна върху някакъв под. Дългият капак над главата му мигновено се затвори и той остана на тъмно. Отначало Госейн едва ли усети липсата на светлина, понеже при сблъсъка с гладкия под последният се наведе коварно на 50, 60, 70 градуса. Джилбърт направи отчаян скок. Пръстите му задраскаха по хлъзгавата дървесина, после се отплеснаха. Ето че отново се блъсна силно в пода и се стрелна по стръмното нанадолнище. Пътуването не трая дълго, но резултатите бяха необхватни.

Заловиха го.

Госейн нямаше никакво намерение да се отказва. Опита да се удържи на крака дори по време на плъзгането, борейки се да се върне , преди клопката да иде обратно на мястото си, недосегаема за него. Не успя. По време на своето рязко мятане той чу как подът щракна хищно. Въпреки това не миряса. Скочи до най-голямата височина, която позволиха силите му, и протегна ръце в тъмнината, обаче хвана само въздух. Този път се стегна при падането и се приземи, запазил равновесие и съзнаващ, че ако съществува някакъв път за бягство, трябва да го открие за броени минути. Твърде напрегнат, за момент се насили да остане спокоен, да оформи не-А корово-таламусната пауза, да помисли.

Досега всичко изглеждаше автоматично. Частта от клона хлътна от неговата тежест върху нея. Подът се наклони по същата причина. Фактът, че такива капаци-капани дебнеха, беше потискащ. Щяха да се възбудят алармени сигнали. Мъжът бе длъжен да намери изход, преди някой да е дошъл или изобщо нямаше спасение!

Госейн се отпусна на колена и затършува бързо около себе си. Вдясно докосна пухкав килим. Пропълзя върху него и за секунди напипа скрин, маса, кресло и легло. Нечия спалня! Навярно имаше електрически ключ, може би настолна лампа. Ловката му мисъл, отдъхнала за малко тук, даде път на действието. Ключът на стената цъкна под пръстите му — така, приблизително три минути след първото си падане, той успя да види своя затвор.

Не беше лош. Двойното легло бе поставено в обширна кораловорозова ниша с лице към всекидневната, почти толкова голяма и тъй луксозна, колкото онази в апартамента на Кранг. Мебелировката беше от фино, красиво лакирано дърво. Наоколо висяха картини, но Джилбърт не се спря да ги оцени, защото неспокойният му поглед попадна върху някаква затворена врата. Откъм нея се чу звук. Бравата й щракаше.

Пленникът се дръпна назад, изваждайки своите оръжия. Щом крилото се отвори, той видя там да плава робопистолет, а гласът на Джим Торсън извика:

— Добре, Госейн. Хвърли всичко и се подчини на едно претърсване.

Нямаше какво друго да прави. Момент по-късно дойдоха пъргави войници, прибраха оръжията му и пистолетът се оттегли. През прага нахлу господин Торсън.

Съюзният посланик се приземи върху метална скала на планетата на зверовете. Отиде бавно до парапета край това огромно здание и се взря неспокойно в джунглата на четири мили под него.

„Предполагам — помисли той, — че от мен ще се очаква да хукна на лов с… — потърси правилната дума и после продължи мрачно: — екстроверти, които изграждат толкова грамадни хижи.“

— Оттук, Ваше превъзходителство — измърмори някакъв глас отзад. — Ловната група ще тръгне скоро, а Енро Червения ще разговаря с вас по пътя.

— Уведомете министъра на външните работи на Най-великата Империя — поде твърдо посланикът, — че аз току-що пристигнах и че…

Той млъкна, без да довърши отказа. Никой, поне сред агентите на Съюза, не отхвърляше поканите на господстващия повелител на тази структура от шейсет хиляди звездни системи, особено когато целта изискваше голяма тактичност от пратеника.

— … ще бъда готов навреме — приключи спокойно гостът.

Историята бе жестока. Имаше оръжия за всички видове фауна, носени от безшумни машини, по една за всеки участник. Роботите бяха винаги подръка и подаваха точно необходимото, макар никога да не се пречкаха. Най-опасните твари се държаха на разстояние от енергийни екрани, докато ловците маневрираха за стрелкова позиция…