Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Добре — произнесе най-накрая той. — Признавам, че наистина се чувствах в опасност. Просто беше твърде късно да променям каквото и да било. Във всеки случай сега не ми остава нищо друго, освен да започна всичко отначало на някой от Новите светове.

— Ако наистина искаш това — тогава прекрасно — рече Блейс. — Ти вече си много уморен, Дахно, като лекар, който всеки момент могат да извикат при някой болен и който носи бремето на едно непрекъснато дежурство. — Той със симпатия погледна към брат си. — Нека ти предложа нещо по-добро. Въпреки че както вече казах, изборът е изцяло твой.

Дахно го погледна и изведнъж на лицето му светна старата, обичайна за него усмивка.

— Че какво толкова можеш да ми предложиш ти, братленце? Какво си ми приготвил? По всяка вероятност — нищо.

— Не, мисля, че имам нещо, което ще ти хареса — отговори Блейс.

Дахно изхъмка със съмнение и отегчено поклати глава.

— Изобщо не смятам да те принуждавам — промълви Блейс. — Спомняш ли си, когато ми предложи да работя с теб, но само ако съм съгласен?

— Помня — кимна Дахно.

— Сега и аз ще те питам същото. Аз наистина изпитвам симпатия към теб — продължи Блейс, — независимо от всичко, което се случи. На практика ти си единственият ми роднина, който е проявил някаква загриженост към мен. Но същевременно с това при определени обстоятелства, когато става дума за оцеляване, ти винаги гледаш първо собствените си интереси. Аз съм наясно с това и знам, че нищо не може да се промени — просто ти си създаден така. Помниш ли майка ни?

Внезапно лицето на Дахно гневно се сгърчи.

— Не ми казвай, че съм станал като нея! — възкликна той. — Да не си посмял да ми говориш повече за това!

— Разбира се, че си — сви рамене Блейс, — и аз самият съм същият. Но аз успях да се отърва от тази прилика. И ти ще успееш, стига да ме послушаш.

— Все едно — изобщо не съм съгласен с теб — сърдито продума Дахно. — Не съм като нея, и толкоз.

— Добре, да оставим това — каза Блейс. — По-добре чуй какво ще ти кажа сега и сам ще решиш, искаш ли доброволно да се присъединиш към мен.

— Добре — кимна Дахно, — да го чуем още веднъж това твое предложение.

— Възнамерявам да използвам Новите светове, за да върна човечеството обратно на Земята и да му осигуря възможността отново да се превърне в обществото, което е трябвало да стане, — общество от хора като мен и теб, от хора, които не са изключение, а нормални хора. И това е напълно възможно.

— Сигурен ли си в това? — попита Дахно.

— Да — отвърна Блейс. — Даже имам най-обща представа за крайната цел и конкретния план, по който ще се движим. Естествено, не пренебрегвам и обратната страна на медала. Членовете на нашата организация — всеки отделен индивид, не са кой знае колко по-добри от останалите хора. Но като единна сила, влияеща върху политиците на всяка планета по отделно, ние можем да постигнем триумф, но при едно условие — че ги ръководим ние с теб. Заедно ще сме в състояние да им покажем пътя за завземане властта на Земята и завръщането на хората, които по право й принадлежат. Останалите Нови Светове са свободни да продължат да вървят към гибелта си, щом искат. По собствен начин.

— Но какво ще ми даде това? — поинтересува се Дахно.

— Както вече казах, ние ще работим заедно — отговори Блейс. — Ти ще запазиш поста си и ще вършиш същото, което си правил досега, но ще има и нещо повече. Ще обявим пред вицепрезидентите, че ти си главата на новата организация на Другите. А аз постепенно все повече и повече ще поемам част от функциите ти, за да може с течение на времето да започнат да ни възприемат като равноправни партньори.

— Няма да стане — поклати глава Дахно. — Не може двама души да вършат една и съща работа, и тя да върви успешно.

— Не, не, всичко ще е наред, ще видиш — каза Блейс. — Работата е там, че аз искам да действам под прикритие, а това е възможно само, ако ти си начело. Трябва да приемеш плана ми, и това е всичко, за което те моля.

— Само това ли искаш? — горчиво рече Дахно. — Ти така и не ми каза защо съм ти, освен в самото начало. А щом всичко тръгне както трябва, аз вече няма да ти трябвам, и ти ще се избавиш от мен.

— Нищо подобно. — Блейс пристъпи към брат си и сложи ръка на рамото му. — Винаги ще си ми нужен. Та ти можеш да убедиш всекиго в каквото си поискаш. А аз никога няма да мога, просто не съм способен. Аз умея да привличам вниманието, мога да организирам разни неща да се случат, както аз желая. Ти можеш да правиш всичко това, без да привличаш излишно вниманието, докато аз — не. Ти си ми нужен и аз искам да бъдеш до мен, Дахно, а освен това ти си ми брат. Единствената разлика помежду ни е, че ти винаги можеш да разчиташ на мен, аз никога няма да те изоставя в беда. Няма да те предам, просто защото съм такъв, това е. Винаги можеш да ми се довериш.