Гордън Диксън - Разрушителят на светове

— Почти, именно така беше — потвърди Дахно. — Тогава просто трябваше да спечеля малко време. Изобщо не съм във възторг от факта, че си отменил покушението. Сега трябва да измисля нещо друго. И още нещо — каквото и да си говорил на хората ми за разширяване на Организацията, аз в никакъв случай не мога да си го позволя. Ще видиш, че вицепрезидентите ми ще направят това, което аз кажа.

— Може и да успееш — каза Блейс, — но няма да го направиш.

Дахно го изгледа:

— Че защо не?

— Защото аз изобщо не бях длъжен да напускам Асоциация и да идвам тук.

— Нещо не те разбирам — произнесе Дахно.

Блейс изведнъж ясно почувства заплахата, лъхаща от брат му. Пропукването на изгарящите в камината цепеници из един път му се стори необикновено силно. Тишината в библиотеката беше направо оглушителна.

— Не мисля, че ти осъзнаваше какво точно имах предвид тогава — просто в момента нямаше друг изход. От самото начало Кучетата нямаха никакъв шанс да победят Защитниците на Маккей. Та те са ветерани, опитни бойци, участвали са в много църковни войни. Свикнали са да работят в екип. А какво имаш ти — шепа младежи, които са тренирали единствено в гимнастическия салон и на стрелбището. Дори и да беше станало чудо и Кучетата да успееха някак си да убият Маккей, пак нищо нямаше да постигнеш.

— Защо? — настоя за отговор Дахно.

— Конфликтът между Кучетата и Защитниците нямаше да остане незабелязан от пресата, дори и да беше използвал цялото си влияние, за да го потулиш. Голяма част от връзките ти се дължат на надмощието на Петте Сестри и подкрепата на останалите ти клиенти от Палатата. Сега Петте Сестри са в немилост, а клиентите ти гледат колкото се може по-бързо да прекъснат всякакви връзки с тях, а това означава и със самия тебе също — точно както плъховете напускат потъващия кораб. — Той направи пауза. — Аз нямам представа дали си виждал хората, които защитават Маккей — може би си, и навярно и ти си почувствал, че твоите Кучета нищо не струват пред тях — продължи Блейс. — При всички случаи няма как да не ти е било ясно, че ще последва политически скандал, а пресата ще го лапне като топъл хляб. При една такава ситуация, като тази, която е налице сега на Асоциация, само човек, който се е издигнал достатъчно високо, ще оцелее — другите отдолу ще потънат. Маккей беше на върха още преди да заминеш, и на теб ти оставаше само да изчакаш развоя на събитията. Можеше да спасиш себе си и Петте Сестри, единствено ако беше убил Маккей.

— Точно това имах предвид в началото — уточни Дахно.

— Но тогава едва ли си предполагал, че планът ти може да се провали и че ще ти трябва изкупителна жертва, върху която да стовариш вината за провала на Кучетата.

Той отново млъкна. Дахно също мълчеше и го гледаше, а в очите му гореше гняв.

— Ако властите започнеха разследване, веднага щяха да се натъкнат на центъра за подготовка на Кучетата — продължи Блейс, — а оттам щяха да узнаят и за връзката им с Броули. Но ти не можеше да разчиташ на предаността му. Още на първия разпит той щеше да клекне и да се разкапе, като полята с киселина хартия. А ти на всяка цена трябваше да отклониш вниманието от себе си. И затова някой трябваше да живее в апартамента ти, да използва кабинета ти в офиса и той щеше да е човекът, върху когото Броули щеше да стовари цялата отговорност за атентата. И този човек бях аз!

— Аз съвсем нямах предвид това… — започна да обяснява Дахно и изведнъж се спря.

— Не, братко мой — та вие никога не поглеждате отново към нещо, което не ви харесва — поклати глава Блейс. — Вие винаги се стараете да гледате в обратната посока. Ти напусна Асоциация и ме остави да отговарям за всичко. Ако оцелеех, щях да пристигна тук цял и невредим. Ако загинех, ти си се утешавал с мисълта, че в крайна сметка и Маккей щеше да е мъртъв и тогава спокойно ще можеш да се върнеш на Асоциация.

Блейс замълча, изчаквайки реакцията на Дахно. Но Дахно само го гледаше и клатеше глава.

— Скоро вицепрезидентите ще започнат да пристигат — продължи Блейс. — Те ще се обръщат само към теб, а не към мен, въпреки че аз съм в дъното на нещата, но те не го знаят. Но при всички случаи те искат това бъдеще, за което им говорех. И работата по осъществяването му вече върви с пълна пара. Те привличат в редиците си все нови и нови Други. И тогава какво ще правиш, а, Дахно?

Дахно продължи да стои неподвижно. Но заплахата, която се излъчваше от него, вече я нямаше — на нейно място се бе появила само една нечовешка умора.