Робърт Вардеман - Бунтът на Ентърпрайс

— Схемата е завършена, сър. Тя ще работи съгласно вашите указания, капитане.

— Благодаря ви, Спок — Кърк натисна ключа върху една малка черна кутия. Светна червена лампа.

— Чувате ли ме добре, Лорелей?

— Да, Джеймз — чу се мънкащ, с променена честота отговор. Звучеше като бас профундо, а не като нормалния контраалт на Лорелей. — Не е необходимо да ме затваряте по този начин.

— Съжалявам, Лорелей, но трябва. Вие заплашвате мисията ни. Само като ви държа в изолация нямате възможност да използвате вашето… — той се поколеба. Искаше да каже „оръжие“. — … така не може да използвате вашата настойчивост срещу когото и да е от екипажа на кораба. Така ще мога да завърша мисията ни.

— Вие настоявате да отидете до Емдън? В резултат на това ще избухне война.

— Не вярвам.

— Посланиците вече са мъртви. Те бяха войнолюбци, не хора на мира. Тяхната агресия стана причина за смъртта им.

— Те умряха, но не от агресия. Хората са различни. Ние не можем да се поберем в калъпа, който скроихте за нас. Посланик Зарв беше теларит, не човек, но доста си приличахме. Мек Джокор дори беше още по-далеч от хората по външност, но и той не беше подходящ за биосферата на планетата. Лорелей, трудно е за вас да приемете, но има места във вселената, където човечеството не е добре дошло, не принадлежи на тези места и никога няма да им принадлежи.

— Отговорът е мир.

— В голяма степен сте права. Не си струва да следваме войнолюбива експанзионистична политика като клингънианците и ромуланците, но едно миролюбиво общество трябва да може да се защитава.

— Настойчивостта е достатъчна.

— За Хайла може и да е. За човечеството — не е — тя го удостои с един поглед на съжаление, като че ли искаше да му каже, че той не разбира изцяло същността на нещата. Накрая Кърк каза: — Ще се погрижа да се върнете на Хайла колкото е възможно по-скоро.

— Нали няма да ме убиете?

— Щом като питате, значи изобщо не разбирате същността на нещата — той изключи ключето на черната кутия и червената лампа угасна. Като се обърна към Нийл, Кърк каза: — Погрижете се никой друг да не контактува с нея. По-голямата част от екипажа все още е под въздействието на нейното влияние. Според Маккой ефектът ще се намали след няколко дни, а до края на седмицата ще чувстват вина. Дотогава — никакви контакти, нали, мистър Нийл?

— Да, да, сър — и той им отдаде чест, когато Кърк и Спок излязоха.

В коридора Спок активира още една силова бариера. Едва тогава се обърна към Кърк:

— Сър, мистър Скот моли за вашето незабавно присъствие в машинната зала. Ремонтната дейност е стигнала до решителния момент.

— Много добре. Хайде, мистър Спок. Уверете се, че тези, в командната зала, са абсолютно лоялни към Федерацията.

— Ухура, Сулу и Чеков са чисти. Използвах техниката на вулканите, за да се уверя в това.

— Отлично! — Кърк тръгна по стъпалата надолу, като си проправяше път сред обърканите и чувстващи вина членове от екипажа, докато стигна до машинния дек. Вратата зееше отворена, след като Лорелей беше заловена и отведена в карцера. Ремонтът й сигурно щеше да отнеме толкова време, колкото отне ремонтът на двигателите.

— А, капитане, бих искал да видите нещо — и Скоти с жест му показа да проучи компютърните данни.

— Какво е това? Хм, ето го енергийното ниво. Покачва се. Двигателите са добре. Отлична работа.

— Капитане, погледнете този двигател, върху който работим сега. Той не е в много добро състояние.

Острите колебания на енергията потвърждаваха думите на Скоти. Кърк не познаваше детайлно двигателите, но беше командир на звезден кораб от доста години и натрупаният опит му беше достатъчен, за да разгадае до известна степен причините за лошата работа на машините. Погледна и се намръщи.

— Да, сър, не е добре. Имам молба да ми разрешите лично да изляза и да се поразровя из корпуса на системата материя-антиматерия.

— Няма ли начин да използвате проби, доставени от роботи?

— Не, сър. Това е деликатна работа. Прекалено деликатна, за да я доверя на роботи.

— А ако оправите баланса материя-антиматерия, двигателят ще заработи ли нормално?

— Да, сър! — каза Скоти уверено. Кърк знаеше какъв ще бъде отговорът му. Скоти искаше ръцете му лично да се докоснат до чувствителните елементи в системата материя-антиматерия. Никой друг нямаше неговия талант, умение и опит.

— Направете го. Но вземете няколко техници с вас, за да ви асистират. Знаете защо.

— Те се възстановяват от влиянието на Лорелей. Да, сър. Ъъ, единствената помощ, от която се нуждая, е на Макконъл — Кърк се обърна и сърдито погледна към жената. Тя стоеше малко настрани и хапеше устни, докато презапояваше една част от стабилизиращата схема. — Тя е най-добрата, капитане.