Хосе Сомоса - Зигзаг

— Моят баща ми беше говорил за всичко това. Добре известни трикове, при все че не съм смятал, че ще ги приложат някога спрямо мен… Тогава стигнах до следното просто заключение: тези неща взеха да ми се случват откакто реших да се запиша в курса на Бланес; следователно следенето беше свързано с този курс. Но когато поговорих с Вики… О, извинявай. — Направи гримаса като разкайващо се дете и се поправи. — Приятелят ми Виктор Лопера… Струва ми се, че вече се познавате. Приятели сме от деца и му имам пълно доверие… Но ти не го наричай Вики, защото направо побеснява. Когато го попитах, ми каза, че него не са го карали да попълва никакъв въпросник. Любопитен бях да разбера дали аз съм единственият подложен на наблюдение и следващата логическа стъпка беше да помисля за теб, тъй като ти беше изкарала изпита… горе-долу като мен.

Като го чу, тя си помисли, че четирите стотни преднина в нейна полза му засядат в гърлото, но не каза нищо.

— Забелязах, че на празненството в „Алигиери“ разговаряш с онзи тип и вече нямах никакво съмнение. Ала не можех просто така да се изправя пред теб и да ти кажа: „Слушай, теб следят ли те?“ Трябваше да ти го докажа, тъй като бях сигурен, че ти си невинно агънце и няма да ми повярваш просто така. Отхвърлих всеки възможен нормален път за комуникация.

Направи пауза. Беше станал и се запъти към един ъгъл. Там имаше малка мивка, чешма и чаша. Отвъртя крана и подложи чашата под струята.

— Мога да те почерпя само с вода — каза, — и то от една чаша и за двама ни. Ужасен домакин съм. Надявам се да не те е гнус да пиеш оттам, където са се докосвали устните ми.

— Не искам нищо, благодаря — отвърна Елиса. Започна да й става горещо и си свали жилетката, оставайки по тениската без ръкав отдолу. Забеляза, че той я стрелка с поглед, докато пиеше вода. После се върна на мястото си и продължи.

— Тогава се сетих за един номер, на който ме беше научил баща ми: „Когато искаш да изпратиш шифровано съобщение, използвай порнография“, ми казваше той. Твърдеше, че само невежите изпращат тайни послания в непривличаща с нищо вниманието форма. В света, в който той се движи, „непривличащото с нищо вниманието“ е „най-силно привличащото“ от всичко. В замяна на това никой не се рови, особено в порнографски реклами. И аз изпълних съвета му, но играх с две тестета карти. Предположих, че някои изображения, основани на Евклидовата рисунка, могат да се сторят развратни за всеки, който не притежава математически познания. Колкото до рекламата и „mercuryfriend“, това бяха просто дребни подробности. Както и начинът, по който влязох в компютъра ти.

— Влязъл си в компютъра ми?

— Това беше най-фасулското нещо — отговори Валенте, като се почеса по едната подмишница. — Твоят firewall е от времето на сметачните машини с манивела, скъпа. Освен това не мисля, че съм лош hacker и направих първите си стъпки в създаването на вирус.

Растящото възхищение, което изпитваше към този блестящ план, не можа да попречи на Елиса да почувства неудобство. Това било значи: да се рови в нещата ми за него не представлява никакъв проблем и иска аз да съм наясно с това.

— А защо ме осведомяваш? Защо толкова искаш и аз да знам, че ме проучват?

— О, исках да те опозная. — Валенте стана сериозен. — Много си ми интересна, както почти на всички… Да — призна, след миг колебание, — сигурен съм, че на Бланес също си му интересна, въпреки че винаги вдига мен… Рядко се срещат мацки в напреднали курсове по физика, още по-малко в Оксфорд, отколкото в Мадрид, повярвай ми, и още по-малко такива като теб. Искам да кажа, че никога не съм виждал друга, която освен твоите знания, има и такава уста на професионална духачка, както и твоите цици и задник.

При все че умът на Елиса беше схванал прекрасно последните думи, мозъкът й се позабави с преработването на информацията. Валенте беше ги произнесъл с тон, досущ като на останалите му слова, почти хипнотичен и освен това гарнирани с онези негови блатисти изпъкнали очи, забити като с пирон в едно мършаво и изпито лице. Когато най-сетне проумя това, което той беше изрекъл, не знаеше как да реагира. За миг се усети като парализирана , подобно на вързаната жена от картината. Предположи, че някои хора, по примера на някои змии, притежават такава власт над другите.

От друга страна беше ясно, че той цели да я оскърби и реши, че ако реагира на вулгарността му, ще му даде повод да тържествува. Реши да изчака да й се предостави сгоден случай.