Л. Смит - Яростта (Книга трета)

— Като на гробището, когато каза, че нещо ме очаква — намеси се Елена. — Или когато ме предупреди да не приближавам до моста. Или когато беше у дома на вечеря и каза, че Смъртта, моята смърт била в къщата. — Погледна машинално към Деймън, който й отвърна с ленив и равнодушен поглед. Все пак тогава приятелката й бе сгрешила. Деймън не беше нейната смърт. Тогава какво означаваше онова предсказание? За миг нещо проблясна в съзнанието й, но преди да го улови, Мередит я прекъсна.

— Все едно друг глас говори чрез Бони — поясни тя на Аларик. — Дори звучи различно. Навярно не си бил достатъчно близо до църквата, за да видиш.

— Но защо не си ми казала за това? — развълнува се Аларик. — Това може да е много важно. Това нещо, каквото и да е то, може да ни даде информация. Би могло да разясни мистерията с другата Сила или поне да ни насочи как да я открием.

Бони поклати глава.

— Не. Това не е нещо, което мога да извикам с едно подсвирване, камо ли да отговаря на въпросите ми. Просто се случва . И аз го мразя.

— Искаш да кажеш, че не можеш да направиш нищо, с което да го призовеш? Да стане така, че пак да се случи?

Елена и Мередит, които отлично знаеха какво трябва да се направи, се спогледаха. Елена прехапа устната си. Изборът беше на Бони. Трябваше да е неин.

Бони, която бе обхванала главата си с ръце, стрелна с поглед Елена през червените си къдрици. После затвори очи и изпъшка.

— Свещи — каза.

— Какво?

— Свещи . Пламъкът на свещта може да го призове. Но, виждате ли, не съм сигурна, не обещавам нищо…

— Някой да отиде да потърси в кабинета по химия — нареди Аларик.

Сцената сякаш бе повторение на случилото се в деня, когато Аларик се появи в училището и ги помоли да подредят столовете си в кръг. Елена огледа кръга от лица, които на пламъка на свещта бяха добили странни изражения. Там беше Мат, стиснал челюсти. До него седеше Мередит, чиито дълги тъмни мигли хвърляха сенки върху страните й. И Аларик, наведен нетърпеливо напред. После Деймън — светлината танцуваше върху фините черти на лицето му. Стефан, с високите си скули, които според Елена изглеждаха неестествено подчертани. И накрая Бони — крехка и бледа на фона на златистото сияние на пламъка.

Ние сме свързани, помисли си Елена, обзета от същото чувство като в църквата, когато съедини ръцете на Стефан и Деймън. Спомни си белия восъчен кръг, който плуваше в купата с вода. Означава, че ще успеем, ако се съюзим.

— Аз само ще гледам свещта. — Гласът на Бони леко потрепери. — И няма да мисля за нищо. Ще се опитам да… да се отворя за него. — Задиша дълбоко, втренчена в пламъка на свещта.

И тогава се случи, също както преди. Лицето на Бони изведнъж стана безизразно. Очите й гледаха невиждащо напред, празни като на каменния ангел в гробището.

Мълчеше.

В този миг Елена осъзна, че не се бяха разбрали какво ще питат. Отчаяно се опитваше да формулира въпрос, преди Бони да изгуби контакт.

— Къде можем да открием другата Сила? — попита тя, а Аларик изтърси:

— Кой си ти?

Гласовете им се преплетоха и въпросите се сляха.

Празното лице на Бони се извърна, плъзна невиждащ поглед по кръга от лица. Сетне гласът, който не беше на Бони, рече:

— Ела и виж.

— Чакайте малко — намеси се Мат, когато Бони, все още в транс, се изправи и тръгна към вратата. — Къде отива тя?

Мередит грабна палтото си.

— Ще я последваме ли?

— Не я докосвайте! — скочи Аларик, когато Бони приближи към вратата.

Елена погледна към Стефан, после към Деймън. Като един те я последваха по пустия коридор, отекващ под стъпките им.

— Къде отиваме? На кой въпрос отговори тя? — настоя Мат. Елена само поклати глава. Аларик подтичваше, за да не изостава от Бони, която се носеше плавно напред.

Когато излязоха на снега, тя забави ход и за изненада на Елена, се отправи към колата на Аларик, паркирана на мястото за служители. Застана до нея.

— Всички няма да се поберем, аз ще ви последвам с колата на Мат — заяви Мередит припряно.

Настръхнала от страх и от студения въздух, Елена се настани на задната седалка, след като Аларик й отвори вратата. Деймън и Стефан се наместиха от двете й страни. Бони седна отпред. Гледаше право напред и не говореше. Но когато Аларик потегли от паркинга, момичето вдигна бялата си ръка и посочи. Направо по Лий стрийт, после наляво по Арбър Грийн. Право към къщата на Елена, след това надясно по Тъндърбърд. Насочиха се към Олд Крийк роуд.

Чак тогава Елена разбра къде отиваха.