Л. Смит - Яростта (Книга трета)

— Елена е мъртва! — изкрещя момчето, привличайки вниманието на неколцината ученици. — Казах ти да ме оставиш на мира! — добави, нехаещ за околните и бутна силно Стефан. Това бе толкова неочаквано, че Стефан политна назад към шкафчетата и едва не се строполи на пода. Втренчи се в Мат, но той дори не го погледна, а забърза надолу по коридора.

Докато чакаше Бони да се появи от класната стая, Стефан остана да се взира в отсрещната стена. Върху нея бе закачен плакат за Снежния бал и когато момичетата излязоха, вече знаеше наизуст всеки сантиметър от него.

Въпреки всичко, което Каролайн се бе опитала да причини на него и Елена, Стефан не можеше да изпитва омраза към нея. Кестенявата й коса изглеждаше посивяла, а лицето й — измъчено. Вместо на стройна фиданка, прилича на увяхнало цвете, помисли си той, докато я наблюдаваше.

— Всичко наред ли е? — попита той Бони, когато закрачиха един до друг.

— Да, разбира се. Аларик просто знае, че ние трите — Вики, Каролайн и аз — напоследък преживяхме доста и искаше ние да знаем, че той ни подкрепя — отвърна Бони, но упоритостта, с която защитаваше учителя по история, звучеше малко пресилен. — Разбира се, никоя от нас не му каза нищо. Следващата седмица отново устройва в дома си купон за опознаване — додаде весело.

Прекрасно, помисли си Стефан. Обикновено щеше да направи някакъв коментар, но в момента беше прежалено разсеян.

— Ето я и Мередит — рече вместо това.

— Сигурно ни чака… не, отива към крилото, където е кабинетът по история — каза Бони. — Това е странно, казах й, че ще се срещнем тук.

Повече от странно е, каза си Стефан. Зърна я само за миг, но образът й се запечата в съзнанието му. Изражението върху лицето на Мередит беше пресметливо, зорко, а походката й — потайна. Все едно се опитваше да направи нещо, без да я видят.

— Ще се върне след минута, след като види, че не сме там — увери Бони Стефан, но приятелката й не се върна след минута, нито след две или три. Всъщност изминаха почти десет минути, преди тя да се появи и се сепна, когато видя, че Бони и Стефан я чакат.

— Съжалявам, задържаха ме — промърмори тя студено, а Стефан не можеше да не се възхити на самообладанието й. Но в същото време се запита какво се крие зад това спокойно и невъзмутимо лице. Когато излязоха от училище, само Бони беше в бъбриво настроение.

— Но последния път ти използва огън — отбеляза Елена.

— Това беше, защото търсехме Стефан или определен човек — обясни Бони. — Този път ще се опитаме да предскажем бъдещето. Ако се опитвах да предскажа твоето бъдеще, щях да ти гледам на ръка, но ние искаме да открием нещо неопределено.

Мередит влезе в стаята, като крепеше внимателно в ръката си купа от китайски порцелан, пълна до ръба с вода. В другата държеше свещ.

— Донесох всичко необходимо — каза тя.

— Водата е била свещена за друидите — обясни Бони, когато Мередит остави на пода съда, а трите момичета насядаха около него.

— Очевидно всичко е било свещено за друидите — подметна Мередит.

— Шшт. Сега сложи свещта в свещника и я запали. След това ще излея разтопен восък във водата и формите, които придобие, ще са отговор на въпросите ви. Баба ми обикновено използваше разтопено олово, а казваше, че нейната баба използвала сребро, но ме увери, че и восъкът ще свърши работа. — Когато Мередит запали свещта, Бони я изгледа отстрани и въздъхна. — Все повече ме е страх да правя това — додаде.

— Не си длъжна, ако не искаш — каза Елена тихо.

— Зная. Но искам да го направя… Освен това не е от онези ритуали, които ме плашат. Най-ужасното е да се чувстваш завладян от нещо. Мразя го . Сякаш някой друг влиза в тялото ми.

Елена се намръщи и отвори уста, но Бони продължи:

— Както и да е, да започваме. Изгаси лампата, Мередит. Дай ми минута да се настроя и тогава задавайте въпросите си.

В настъпилата тишина на полутъмната стая Елена наблюдаваше как светлината на свещта трепка върху сведените клепачи на Бони, както и сериозното лице на Мередит. Сведе поглед към ръцете си, които лежаха отпуснати в скута й, бледи на фона на черния пуловер и клина, които Мередит й бе заела. После погледна към танцуващия пламък.

— Добре — каза Бони тихо и взе свещта.

Елена сплете пръсти, стисна ги силно и заговори с нисък глас, за да не нарушава атмосферата.

— Коя е другата Сила във Фелс Чърч?

Бони наклони свещта, така че пламъкът лизна едната й страна. Горещият восък потече като вода в купата и оформи сфери.