Л. Смит - Кръвожадност (Книга втора)

Един от звероукротителите, застанал отстрани, смушка Деймън с дълъг прът, за да го накара да се размърда. Деймън се извъртя и го събори. Докато мъжът се опитваше да се изправи, двама от близкостоящите зрители го сритаха в корема, а после го прехвърлиха през перилото, обграждащо арената.

Без да обръща внимание на разигралата се сцена, Деймън се придвижи към средата на арената, като остави лъва да го обикаля бавно.

След продължителна пауза Деймън изръмжа диво и се хвърли към животното, което изрева в отговор и също нападна, но този път брат ми отстъпи настрани, а когато лъвът го пропусна, Деймън обви ръка около врата му. Със сила, която никой не бе очаквал, Деймън тръшна животното по гръб. Смяташе да се метне отгоре му и да го убие, но звярът внезапно се изправи и заби нокти в ръката на Деймън.

Лъвът вдигна лапата си и завъртя Деймън във въздуха като муха, закачена на въдичарска кукичка. После плътта се разкъса и Деймън полетя, а зад него се изви червена кървава дъга. Приземи се с глухо тупване на арената, макар че едва го чух от страшния рев на подивялата тълпа.

Олюлявайки се, брат ми се изправи на крака, като притискаше ранената си ръка с другата. Раната не зарастваше толкова бързо, както обикновено при вампирите — запитах се дали върбинката не бе притъпила Силата.

Беше ясно, че се нуждаеше от кръв. Инстинктите му за оцеляване и съпътстващият ги адреналин отслабваха. Канех се да се втурна към арената заедно със здравеняка до мен, когото да предложа на брат си, но една топла ръка се отпусна на рамото ми.

Кали.

— Ужасно е — промълви тя. Кокалчетата на пръстите й бяха побелели, докато стискаха полите на роклята й. Устните й трепереха. — Повече не мога да гледам това варварство.

— Тогава кажи на баща си да го спре — изсъсках.

Тропането по дървените трибуни набираше скорост ведно с препускащите човешки сърца. Кървавите дири върху дървените стърготини на арената не бяха достатъчни, за да ги задоволят — те искаха да видят смърт.

Сега Деймън обикаляше около планинския лъв, а животното се бе свило в средата на арената. Движеше се колкото е възможно по-малко, но жълтите му очи следяха Деймън. Внезапно Деймън се затича с невероятна скорост в кръг около лъва, принуждавайки животното да се върти и върти, все едно гонеше опашката си.

Тълпата притихна. Чуваха се само учестеното дишане на Деймън и хриповете на лъва, отекващи под платнището на палатката. Деймън обикаляше плячката си, като се движеше по-бързо, отколкото лъвът можеше да възприеме.

Множеството ахна, когато брат ми се стрелна към планинския лъв и преди звярът да се осъзнае, Деймън скочи върху него и впи зъби в мускула зад главата му. Забиваше зъбите си все по-надълбоко, докато лъвът риташе и се мяташе обезумяло.

Кали се вкопчи в ръката ми. Очите ми бяха приковани в сцената, а тялото ми бе готово да се изстреля към арената, ако се наложи да се намеся.

Планинският лъв отпадаше. С всеки скок все повече кръв багреше дървените стърготини, следите приличаха на малки ручеи. Левият му заден крак се влачеше; треперейки, животното започна да се отпуска върху земята. Деймън вдигна глава и се изви назад, готов да впие зъбите си във вената на врата на огромната котка.

В този миг звярът успя да отхвърли Деймън. Брат ми се опита да се задържи на крака, но планинският лъв се нахвърли отгоре му и го захапа отстрани.

Тълпата ахна отново, сетне започна да дюдюка.

Бори се, шептях с всяка фибра на съществото си, стиснал юмруци.

Деймън се отпусна. Приличаше на стар чехъл, провесен от устата на куче. Лъвът го захвърли върху земята, сетне отметна глава назад и разтвори пастта си. Но тъкмо когато животното се канеше отново да захапе плячката си, Деймън се претърколи. Заби рамото си отстрани в хълбока на объркания звяр и го събори по гръб, откривайки гърлото му. Мигновено Деймън разкъса вената със зъбите си. Планинският лъв се сгърчи и застина, а локвата кръв под него се уголемяваше все повече, докато заприлича на голямо кърваво езеро върху арената. В средата му беше моят брат, коленичил върху мъртвия планински звяр.

Деймън се изправи и се препъна назад. Огледа тълпата с широка усмивка, с оголени зъби, докато кръвта се стичаше по цялото му лице. Тълпата викаше, пляскаше и дюдюкаше, обезумяла от възторг, а Деймън само пристъпваше в полукръг, като от време на време облизваше устните си.

Галахър пляскаше с дебелите си ръце. Онези, които бяха спечелили пари, подскачаха и се прегръщаха. Тези, които бяха загубили, хвърляха шапките си на земята или се взираха невиждащо пред себе си.