Кати Хапка - Застрашеният вид

— Джордж, трябва да стоиш много спокойно и да не мърдаш. Това е Acanthophis.

— Какво? — Наред с паниката в тона му се усещаше нотка на раздразнение. — Говори на английски, а? Отровна ли е?

— Да — тя преглътна с усилие. Змията издаде заплашително съскане. — Много. По-известна е като смъртоносна змия.

Вратите на асансьора изсъскаха и се отвориха. Фейт видя с изненада няколко грамадни мъжаги в униформи, застанали след няколко врати по-надолу по коридора.

— Какво става? — пошепна нервно на Оскар.

Той погледна към коридора:

— Телохранители. Арельо тези дни не е любимец на масите, както ти е известно.

Фейт гледаше все още от вратата на асансьора, внезапно разколебана дали да предприеме каквото и да било. Защо не се довери на първия си инстинктивен подтик да почака, докато се прибере у дома, и там да се погрижи за тези неща? Тук нещата бяха много по-сложни.

— Мисля, че идеята не е добра — промърмори тя.

— Хайде да тръгваме — изсумтя нетърпеливо Оскар.

Фейт продължаваше да стои неподвижно и той я бутна силно напред. Тя залитна, но запази равновесие и стъпи в коридора, точно когато вратите на асансьора вече се затваряха зад гърба й. Оскар скочи след нея за части от секундата.

Тя го погледна ядосано:

— Защо ме блъсна? Знаеш ли, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че трябва да седнем и да си поговорим много сериозно, и то скоро. Имам чувството, че напоследък вземаш все повече решения вместо мен. Включително цялото това пътуване, като се замисля. И не съм съвсем сигурна, че ми харесва. Мислех, че отношенията ни са малко по-различни.

Той й се усмихна ехидно, но не беше ясно дали очите му, които се мятаха насам-натам, участваха в тази усмивка.

— Съжалявам, бейби. Каквото пожелаеш. Ще поговорим по-късно за това, ако искаш. Ако още смяташ, че е важно, де.

Тя присви очи да го погледне, защото не разбра добре какво точно искаше да каже с последното си изречение. Преди да успее да го попита, телохранителите ги видяха.

— Вие там — извика един от тях с гръмовития си глас. — Какво обичате?

Фейт преглътна, стъписана от огромния ръст на мъжа и от деловия му подход. Усети, че е зяпнала табелката с името му на гърдите, която гласеше „Тим Дж., Ню Саут Уелс Секюрити Сървис“.

— Ммм… Аз съм Фейт Харингтън — измяука тя. — Аз съм… Това е… Ммм…

— Тя идва да се срещне с Арельо — завърши Оскар вместо нея, сграбчи я за рамото и я повлече напред.

Охраната го погледна с известно подозрение.

— Харингтън? — каза той. — Да, Арельо каза, че я очаква. А вие кой сте?

— Аз съм с нея — Оскар кимна към Фейт. — Гадже съм й.

— Така е — добави Фейт бързо. — Аз го поканих с мен. Надявам се, че няма проблем — разбираше, че охраната просто си вършеше работата, но не й се щеше да си представи какво можеше да стане, ако подозрителните въпроси подразнеха Оскар. Не беше сигурна, че ще се справи с някоя от гневните му и груби експлозии точно в този момент.

Двама от гардовете се спогледаха. После първият, Тим Дж., вдигна рамене и каза:

— Предполагам, че няма проблем. Но трябва да те обискираме, приятел. Нали разбираш.

Фейт трепна, предугаждайки какъв вой щеше да нададе Оскар. Той мразеше да се подчинява на представители на властта и на заповедите им. У дома, в Щатите, като видеше ченгета, обичаше да прави номера умишлено, за да ги дразни, и винаги си плащаше наема в последния ден и в последния възможен час, защото хазяинът му веднъж бе направил забележка, че си е платил в последния момент.

Но за нейна изненада той веднага пристъпи и разтвори ръце.

— Претърсвай, приятел — каза сърдечно. — Нямам какво да крия.

Фейт изненадано го зяпна, а телохранителят умело провери Оскар от глава до пети.

— Добре, чист си, приятелю — каза той. — Влизай — той кимна към вратата зад себе си.

— Благодаря, приятел — каза Оскар, пристъпи напред и рязко почука на вратата.

Фейт осъзна, че се поти. Смъкна якето си и го стисна здраво пред себе си. Щеше й се да има още няколко минути да се съвземе. Всичко досега се развиваше с такава скорост, че главата й бе още замаяна от съня. Спомни си, че е изпила само едно кафе сутринта. Не, определено не беше сигурна, че е готова да се срещне с Арельо.

— Искаш ли да го държа вместо теб, бейби? — попита Оскар и дръпна якето от ръцете й, преди тя да отговори.

— Благодаря — тя притеснено притисна ръцете си една в друга. — Наистина не знам защо съм толкова нервна…

Оскар я улови за едната ръка и я стисна толкова силно, че ноктите му се впиха в кожата й.