Кати Хапка - Застрашеният вид

— Я пак се пробвай — каза тя. — Не съм ни едно от тия неща. И съм по-зелена от всички вас тук, взети заедно. Доктор Арельо също. Ти нищо ли не знаеш за него? От трийсет години е известна фигура в движението за опазване на средата.

Младежът тъжно поклати глава:

— О, слънчице, всичко се промени. Или ти нищо не знаеш?

Фейт знаеше, че просто трябва да го бутне и да го подмине. Защо трябваше да вярва на нещо, което й говореше някакъв непознат на улицата, развял обиден лозунг? И все пак не устоя на любопитството си, а той очевидно искаше да я осветли.

— Какво имаш предвид? — попита тя предпазливо.

Младежът повдигна рамене:

— Всеки знае, че на Арельо не може напълно да му се вярва. Той винаги е искал да продава убежденията си на най-висока тарифа, знаеш. Да прави компромиси с принципите си. Но този път просто е сключил сделка с „Кю Корп“. Сигурен съм, че си чувала за последните извращения срещу природата, които планират в Южна Америка? — без да дочака отговор, продължи: — Е, ами Арельо е решил, че да се построи нов химически завод насред прелестната джунгла там, е една много свежа идея. И не само е оттеглил предишните си възражения пред тамошното правителство, но и даже е дал подкрепата си за проекта. Обещал е да съдейства за изграждането на завод, който ще бълва отрова, колкото се може по-скоро.

— Не мисля така — каза Фейт.

Да, беше чувала за „Кю Корп“, естествено, кой не бе чувал за тях. Международната корпорация оглавяваше всеки списък с имена на замърсители на околната среда.

— Доктор Арельо никога няма да направи такова нещо. Той винаги е говорил точно против тези заводи. Всъщност сега си спомням, че съм го чувала да говори за този завод преди известно време и да казва, че е много лоша идея.

— Лоша идея ли? — повтори той. — Така ли нарича Арельо унищожаването на хиляди невинни същества? Съсипването на девствената природа? Лоша идея? — той завърши с кратък злобен, подобен на лай смях.

Фейт поклати глава:

— Аз го познавам. Той просто не е такъв човек — не отстъпваше тя. — Той е толкова загрижен за опазването на природата, че никога няма да влезе в разни сделки, които могат да й навредят.

— Може да е било така, а може и да не е било. Но няма съмнение. Този път наистина го е направил.

Младият мъж изглеждаше толкова сигурен, че Фейт не посмя повече да спори с него. Освен това трябваше да побърза за срещата си.

— Е, ако го е направил, значи е имал сериозна причина за това — опита се тя да бъде дипломатична.

— О, разбрах най-сетне — завъртя очи младежът, — значи и ти си от ония. Опазване на планетата, да, разбира се, веднага, само докато не пречим на големия бизнес обаче, нали? Ами ако питаш мен, никога няма уважителна причина човек да сключва сделка с дявола, така да знаеш. Щом го правиш, и ти си дявол.

— Добре тогава — каза Фейт, като се приготви да си върви. Беше ясно, че разговорът отива в глуха линия, а и нямаше време за губене.

Той я спря, като я стисна за ръката и я дръпна към себе си, впивайки пръсти в плътта й до болка.

— Помисли по тоя въпрос, слънчице — каза. — Става ли въпрос за околната среда, всеки компромис значи катастрофа. Това е голяма крачка назад за движението. Заради слабостта на един човек хиляди невинни същества ще умрат в басейна Вибора. Птици, риби, змии…

Въпреки че се канеше да дръпне ръката си от него, Фейт рязко спря, щом чу думите „басейна Вибора“ и „змии“. Най-накрая си спомни по-ясно един разговор с Арельо.

Беше преди около месец, точно когато медиите разпространиха новината за проекта за новия химически завод. Арельо й спомена за това на една от срещите им, защото знаеше, че змиите са нейната страст и призвание на живота й. В басейна Вибора живееха няколко застрашени вида, това бе една от последните завършени екосистеми, в която можеха да живеят изчезващи форми на живот. Ако това, което този непознат млад демонстрант говореше, бе вярно, тази екосистема щеше да загине, обричайки змиите на вероятно изчезване в диво състояние.

— Чакай — каза тя, — ти сигурен ли си, че това, което ми казваш, е вярно? Защото…

Преди да успее да си довърши въпроса, към тях се приближи едно трътлесто момиче в зелено индианско наметало. След него вървяха шепа протестиращи.

— Хей! Това да не е още някой защитник на Арельо, а? — Гласът на момичето прозвуча враждебно и странно нетърпеливо, сякаш се надяваше Фейт да й отвърне.

Фейт хвърли един поглед към нея и един към свитата й и сърцето й заби по-бързо. Мразеше каквито и да са конфронтации, особено пък групови.