Кати Хапка - Застрашеният вид

На плажа имаше и други хора — много хора. Бягаха от пушилката, опитваха се да помагат на други да избягат на безопасно разстояние, щураха се панически напред-назад. Седяха и хлипаха. Истерично крещяха нечии имена.

Някои изобщо не се движеха.

Фейт преглътна с усилие, зашеметена от чувствата си. Приличаше на по-силна, по-ярка и по-жестока версия на онова, което бе изпитала по време на демонстрациите в Сидни…

Хей, хей! Хе, хе, хе! Кажете на предателя: Не, не, не!

Изненадана, Фейт спря рязко, когато зави на ъгъла на Университетския булевард и видя протестиращите.

Бяха около двайсет и пет души, стояха пред главната академична сграда, развяваха знамена и размахваха юмруци, докато скандираха. Беше прекрасен слънчев следобед, типичен за Средния запад, и по улиците имаше много хора, забързани за работа или за училище, макар малцина да хвърляха повече от един любопитен поглед към тях. Двама полицаи от университетското градче се бяха облегнали на щендера за велосипеди пред сградата и мързеливо клатеха палките си, докато наблюдаваха протестиращите с очевиден интерес.

Фейт направи колебливо крачка, като се питаше какво ли бе пропуснала. Бе толкова заета с последния курс опити за своята дисертация, че от две седмици дори не й бе останало време да прочете университетския вестник.

Забеляза, че някои от протестиращите носят фланелки или копчета с надписите на зелената организация на университетското градче, и любопитството й веднага се събуди. Фейт проявяваше от дете страстен интерес към проблемите на околната среда. Но беше малко по-срамежлива, а тези дни и прекалено заета с изследванията си, за да протестира по улицата, както правеха тези хора.

Във всеки случай, за каквото и да ставаше въпрос, нямаше време да стои тук, за да се опитва да разбере. Днешната консултация с преподавателя й бе продължила по-дълго и сега закъсняваше за седмичната среща с научния си ръководител доктор Луис Арельо. Знаеше, че той няма да се сърди, но въпреки това мразеше да му създава неудобства.

Насочи се към стъпалата на централния вход на академичната сграда, като реши да не обръща ни най-малко внимание на протестиращите. Няколко от тях носеха лозунги с един и същ надпис: „ВЪРВИ СИ, АРЕЛЬО!“, а на един от плакатите някой бе добавил череп с кръстосани кости.

Фейт примига. Може би очите й погаждаха някакви шеги. В крайна сметка сигурно бе уморена от дългите часове над микроскопа. Защото кой ще прави демонстрация против доктор Арельо? Той бе един от най-уважаваните професори във факултета по биология и главната причина Фейт да си избере да пише докторската си теза именно в този университет. Блестящ биолог и известен борец за каузата на околната среда, той не бе само един от идолите на детството и, а все още й се струваше по-голям от живота, макар че от една година го познаваше и лично.

Стисна книгите, които носеше, още по-здраво пред гърдите си, наведе глава и се приготви да си проправи път измежду демонстриращите. Каквото и да ставаше, бе сигурна, че Арельо щеше да й обясни всичко начаса, щом влезеше при него.

Почти беше стъпила на първото стъпало, когато точно пред нея застана слаб млад мъж. Тя се спря рязко само миг преди да се сблъскат, и вдигна поглед.

Той се взря внимателно в лицето й. Беше десетина сантиметра по-висок и може би година — две по-малък от нея, с дива черна коса и още по-диви сини очи. Върху бледото му лице изпъкваше най-вече големият клюнест нос. На рамото му небрежно лежеше написан на ръка лозунг. Фейт прочете думите „АРЕЛЬО = СМЪРТ“.

— Извинете — промърмори тя плахо и направи крачка встрани, за да го заобиколи.

Той отново й препречи пътя със стройното си тяло:

— Хей! Къде мислиш, че отиваш, хубавице?

Разкъсвана между смущението от неочаквания комплимент и раздразнението, че й се бъркат в личната работа, тя отговори толкова любезно, колкото можеше:

— Вътре. Или поне се опитвам. Имам среща.

— Ти да нямаш случайно среща с дявола, а? — младият човек наклони главата си настрани и направи рогца с пръстите си, като придържаше лозунга на ключицата на рамото си. — Виждаш ми се твърде умничка за такова нещо, слънчице.

— Имам среща с доктор Арельо — каза Фейт. — Не че това ви влиза в работата.

— Арельо — той изплю името, сякаш бе киселина на езика му. — Значи си една от тях ? От унищожителите на околната среда? Палач на планетата. Корпоративна глобалистка курва.

Въпреки че се изкуши да подмине тези думи и да влезе в сградата, Фейт не се сдържа да се защити.