Клифърд Саймък - Посетителите

— Това се дължи на религиозната страст, която разпали идването на посетителите — каза Портър. — Когато хората не знаят какво да правят, изведнъж се обръщат към религията или каквото там може да мине за религия. Това е мистично отдръпване в нереалността, търсене на разбиране на силите, които са отвъд способността ни да ги разберем, търсене на някакъв символ, който да хвърли мост над пропастта към разбирането.

— Да, всичко това ми е ясно — каза президентът, — и в известен смисъл му съчувствам. Но да призова към молитва точно сега означава да преувелича проблема, с който се сблъскваме. Това, което става, ме обърква адски много, но не изпитвам паника. Може би греша, Дейв. Трябва ли да изпитвам паника?

— Мисля, че не — отвърна Портър. — Не става дума за паника. Това, което кара тези хора да искат ден на молитва, е маниакалният подтик на внезапната набожност да принуди всички останали поне да я симулират.

— През последния час се опитвах — каза президентът — да поседя спокойно сам и да се помъча някак си да си изясня с какво всъщност се сблъскваме. Може би съм си мислил, че ако успея да си изясня това, ще съм в състояние да реша какво да правим. Първото нещо, което си казах, беше, че за момента не се сблъскваме с никаква заплаха от насилие и принуда. В действителност посетителите се държат много добре. Струва ми се, че като че ли правят усилие да разберат какво е обществото ни, макар че сигурно има някои негови аспекти, които трудно ще проумеят. И ако наистина е така, казах си, те сигурно имат намерение да действат в границите на нашето общество. Не мога да съм сигурен, разбира се, но така изглежда и аз се поокуражих. Естествено, по всяко време може да се случи нещо, което да промени положението. Полицията в онова градче в Алабама, където посетителят е кацнал на стадиона, е арестувала група глупаци, опитали се да се вмъкнат вътре с кутия динамит. Подозирам, че са искали да вдигнат посетителя във въздуха.

— Даже да бяха влезли — каза Портър, — навярно щяха да се провалят. Най-вероятно би им потрябвала повече от една кутия динамит, за да го обезпокоят.

— Това, което казваш, е вярно, Дейв, ако данните от огневото изпитание на Уайтсайд са точни, а аз смятам, че са. Но това би бил съзнателен акт на агресия, който би могъл да промени отношението на посетителите към нас. Докато не научим много повече, отколкото знаем сега, не можем да си позволим да се ангажираме с акт на насилие, дори несъзнателно. Имам чувството, че посетителите, ако впрегнат мозъците си в тази насока, могат да ни надминат по насилие. Не бих искал да се състезавам с тях по стрелба.

— Наистина е необходимо да научим много повече за тях — каза Портър. — Какво е открил Алън от мъртвия посетител? Съобщавал ли ви е нещо?

— Само, че проучването е в ход. В момента извършват предварителни изследвания на място. След това ще направят опит да преместят тялото в някоя лаборатория, където да могат да го проучат при по-благоприятни условия.

— Преместването му може да е доста сложно.

— Казаха ми, че има начини да се направи. Разбрах, че инженерният корпус работи по въпроса.

— Има ли някакви признаци защо може да е умрял посетителят?

— Странно е, че ме питаш това, Дейв. Това е един от първите въпроси, които си зададох и аз. Струва ми се, че когато нещо умре, винаги се търси причината за смъртта. Всички ние се занимаваме твърде много с живота и смъртта. Веднага се сетих за Хърбърт Уелс. Неговите марсианци умират, защото са беззащитни срещу болестите на Земята. Питах се дали някоя бактерия, някой вирус или някоя плесен не е убила посетителя. Но причината за неговата смърт очевидно е въпрос, който Алън никога няма да реши. Поне не каза нищо за това. Просто беше развълнуван, че един от тях е попаднал в ръцете му. В този човек има нещо, което от време на време ме кара да настръхвам. По дяволите, има моменти, когато не прилича на човешко същество. Прекалено е учен. За него учените са братство, отделено от останалата част на човечеството. Тази позиция ме безпокои. Възможно е Алън и неговите хора да открият за посетителя нещо, което да не е разумно да разгласяваме. Опитах се да му го внуша и мисля, че ме разбра, но не мога да бъда сигурен. Знам какво мислиш за това, Дейв, но…

— Ако има информация, която не трябва да се съобщава в интерес на националната сигурност — каза Портър, — то аз съм съгласен с пазенето й в тайна. Това, срещу което възразявам, е секретността заради самата секретност. Уверен съм, че откритията от мъртвия посетител могат да бъдат контролирани. Разбира се, ще има нещичко, което да може спокойно да се съобщи. Ако тази информация е достатъчна, пресата може да бъде удовлетворена. Някои журналисти могат да заподозрат, че не им е разказана цялата история, но няма да има от какво чак толкова да се оплакват. Но ме притесняват хората, които извършват изследването. Пресата може да се добере до някой от тях.