Любен Дилов - Атомният човек

Понякога Бентам почти забравяше, че задължението му като ръководител на геофизическа бригада е да наблюдава само промените, да изучава само структурата на новооткритата земя. Дълги часове наред той се взираше внимателно в екрана или пък отчаяно се качваше на собствения си всъдеход и с дни се губеше из необитаваните пространства в търсене на така желаните останки от миналите епохи. Наблюдателите от Охрана на човека обаче скоро му забраниха тези рисковани екскурзии и го заплашиха, че ще му отнемат всъдехода или ще поискат отзоваването му. Тези неуспехи го правеха мрачен и раздразнителен и едва пристигането на неговия приятел Лазов успя да възвърне доброто му настроение.

— Светозаре — каза той сега шеговито, — виждаш ли това езеро? Непременно ще дойдем догодина да се изкъпем в него. Съгласен ли си? Та ние сме първите му откриватели!

— Аз и сега съм готов. Кога най-сетне ще направим една екскурзия? Омръзна ми да гледам всичко само на екрана.

— Приятелите от ОЧ не дават — отвърна Бентам. — Но ще направим един излет, бъди спокоен! Искаш ли шоколад?

Той извади от джоба си две дълги парчета, обвити в станиол, и подхвърли едното към Лазов. Българинът го хвана във въздуха и в същия миг рипна като убоден.

— Еди!

— Какво има?

— Човек! В седмия квадрат!

Бентам скочи възбудено и доближи до екрана.

— Човек? Къде? Одон, върни малко №7!

Всички геофизици бяха станали от местата си и със затаен дъх се взираха в посочения квадрат. Там се чернееха мокрите и бляскави скали на висок планински хребет.

— Какво е това? — попита нетърпеливо Бентам.

— Южният склон на връх Улмер — отвърна помощникът му Аструк.

— Видяхте ли координатите?

— Не.

Изминаха десетина минути в напрегнато търсене. Торпилата пълзеше на няколко метра от земята, ала нищо друго не се виждаше освен камъни, черни, влажни, безразборно нахвърляни от разрушителната ръка на първичната природа.

— Нищо няма. Така ти се е сторило — разочаровано въздъхна геофизикът.

— Еди, моля ти се! Съвсем ясно го видях. Лежеше на една равна, малко издадена скала.

— Ще върна „окото“ до езерото — обади се операторът — Помня горе-долу пътя му. А вие записвайте координатите!

Търсенето започна отново. Бентам усети в очите си парлива болка от силното напрежение, ала не смееше нито за миг да отклони погледа си.

— По-добре дай всички „очи“ около върха! — нервно заповяда той. — Другари, моля, по местата си и наблюдавайте всеки своя… Стооой! — гръмна гласът му в залата. — Ето го! Ура! Одон, миличък, задръж №7!

Но операторът си знаеше работата. Той беше свалил вече ниско торпилата и всички видяха сега ясно човека, който лежеше спокойно и невъзмутимо на скалата, издадена над дълбока пропаст, в чието дъно клокочеха водите на буйни ледникови порои. За миг се мярна лицето му: синкавобледо, със затворени очи и здраво стиснати устни. После го видяха пак, още по-близо. „Окото“ бавно кръжеше над него. Радостта на Бентам изведнъж се превърна в трескав импулс.

— Така. Координатите са ясни. Дотам е не повече от 850 километра. Одон, намери наблизо място за кацане! Ще вземем всъдехода. Не изпускай човека от квадрата!

Той изхвърча навън и хукна към близката площадка, където стоеха неподвижно няколко големи експедиционни всъдеходи. Един от техниците се опита да му пресече пътя, но той го сграбчи под ръка и го помъкна със себе си. След него запъхтян тичаше Лазов.

— Ей, Еди! Мен къде оставяш? Аз гост ли съм ти, или какво?

— Идвай! — викна Бентам, без да се обръща. — А ти, другарю — каза той на техника, — бързо събери другите и пригответе моя всъдеход! Трябват ми въжета, пики, железни куки, чук. И една носилка сложете!

Те бяха стигнали вече до всъдехода, когато един едър, рус мъж, който носеше над джобчето на блузата си златната значка на ОЧ, приближи мълчаливо до тях.

— Кажете да насочат пеленгатора 1 1 Пеленгатор — уред, който чрез радиовълнови сигнали насочва самолетите при лоша видимост към връх Улмер! — продължаваше разпорежданията си геофизикът.

— Защо ще летите нататък, другарю Бентам? — попита любезно представителят на ОЧ. — Нали знаете, че ви е забранено? Имате ли разрешение?

— Махнете се от главата ми с вашите разрешения! Аз открих човек, разбирате ли? Човек открих, а вие разрешение ми искате!

Представителят на Охрана на човека се усмихна спокойно:

— Никак не сте любезен, другарю Бентам! И Диоген навярно не би крещял така, ако би открил човека, когото е търсел с фенер. А при това той е живял в една варварска епоха.