Роджър Зелазни - Донърджак

Хога и Гонго, които Стагърт беше оставил да наблюдават групата, след като я бяха открили сутринта, последваха Сейджак надалеч от поляната.

— Знаете ли къде са в момента клановете на Дортак, Билгад и Отлаг? — попита той.

— Кланът на Отлаг е нататък — посочи на север Хога. — Много след другия наемнически лагер. Кланът на Дортак е още по на запад. За Билгад не зная.

Сейджак изпита странно усещане в стомаха си, защото смяташе, че Билгад се е отправил на югоизток. Така наистина само неговият клан оставаше затворен между стените, които сега виждаше да се издигат. Тези наемници, внезапно се изпълни с увереност той, искаха да отмъстят точно на него и народа му.

Разполагането на трите групи беше с цел да ги хванат в капан. Главата му се изпълни с предполагаемите им бъдещи действия. Хрумна му идеята да ги свърже в едно цяло. И той беше вършил подобни неща, макар и в много по-малък мащаб. Въпреки че му липсваше дума за концепцията „план“, Сейджак внезапно я разбра. И осъзна, че също се нуждае от такъв — по-голям, отколкото бе измислял някога.

— Сега ме заведи на север — каза той, — където Стагърт наблюдава другата група.

Докато вървяха, Сейджак изчисляваше разстоянията и мислеше за Кръга Шанибал. Знаеше, че трябва да действа бързо и че планът му трябва да е по-добър от техния.

Малко след пладне стигнаха до северния лагер. Стагърт ги посрещна и ги отведе до наблюдателното си място сред дърветата на върха на хълма.

— Този лагер е най-малък — отбеляза Сейджак. — Виждам само двама наемници.

— Другите патрулират — отвърна Стагърт.

— Народът е в ужасна опасност — каза Сейджак след известно време.

— От тези наемници ли? — попита Стагърт.

— Да. Тези и другите на запад ще изненадат Народа и ще го накарат да избяга на юг, за да бъде изтребен.

— Откъде знаеш? — попита Стагърт.

Сейджак се замисли за нощта, в която беше убил Голямата Бетси. И внезапно осъзна, че другите наемници са дошли, защото са се уплашили рт него, защото са се уплашили, че от преследвачи могат да се превърнат в преследвани.

— Казвам ти всичко, което зная, Стагърт, а ти си достатъчно умен — отвърна той, — също като мен. Те искат главите ни и ще ги вземат, освен ако не измислим нещо по-хитро от тях.

Сейджак се обърна към Чъмо и каза:

— Върни се при другите два лагера. Доведи Гонго. Доведи Хога. Доведи Окро. Доведи ги тук и ме чакайте.

— Да те чакаме ли? — попита Чъмо. — Къде отиваш?

— При останалите от клана ни.

— И тях ли ще доведеш тук?

— Ще ги оставя наблизо.

— Защо?

Сейджак впери поглед в него. После се почука с показалец по челото.

— Нов начин на воюване.

— Как си го нарекъл?

— Отечествена война — отвърна Сейджак.

После се завъртя и потъна в джунглата.

Тази вечер той доведе целия си клан и остави всички други освен яките мъжкари на поляна, отдалечена на около километър и половина от северния лагер. Носеше талисмана на шията си и стискаше в ръка пръчката, която реже. Накрая разположи воините си в дола близо до лагера на наемниците. После събра помощниците си на съвещание.

Стагърт, Чъмо, Свът, Гонго, Окро и Хога застанаха около него под лунната светлина.

— Тази нощ ще ги убием всичките. Знаете ли как?

Шестимата изръмжаха.

— Не, не знаете как — каза им Сейджак. — Знаете как да ги нападнете, да вдигнете шум, да ги преборите и изпомачкате. Няма да стане така. Този път не. Ще изчакаме да се мръкне и утихне. Ще се приближим колкото можем повече. Първо убивайте онези, които са най-близо. Но избийте всички. Ако се забавим или пък те извадят могъщи оръжия, ще повикаме още воини на помощ. За тази цел ще образуваме втора група. Ако обаче отначало сме прекалено много, ще се пречкаме един на друг. Всички ли разбраха?

Те отново изсумтяха в знак на съгласие.

Тялото й лежеше в кабината. За храненето, отделянето и упражненията се грижеше животоподдържащото устройство. То й беше говорило във Вирту, бе я предупреждавало, че времето й изтича и че скоро трябва да се завърне във Верите в съответствие с подадения от родителите й ваканционен план, който изискваше редуващи се седмици на включване и изключване през цялото лято. Тази граница вече беше прехвърлена и сега течеше отсрочката, която също бе на привършване.

Но когато краката й се разтвориха и хълбоците й леко започнаха да се движат, животоподдържащото устройство преустанови подготовката й за отзоваване. Когато Лидия тихо простена, то вече проучваше състоянието й във Вирту. Половият акт от доброволен тип обикновено удължаваше периода на отсрочка. При изнасилването, разбира се, зависеше от това дали човек го извършва, или е подложен на него. Имаха значение и правните въпроси, а също и защитата на клиента. Сканирането показа, че този акт е от доброволен, взаимно задоволяващ тип. За съжаление мониторът не беше в състояние да оцени естетиката и физиологическите аномалии, резултат от изключването на един от любовниците незабавно след оргазма.