Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Сега преминаваме към друг бивш чекист, за когото ни най-малко не се съмняваме: в кремълската мафия той е по-влиятелна личност от Путин.

Иванов, Виктор Петрович. През 1974 година завършва Ленинградския електротехнически институт (ЛЕТИ). От 1977 година служи в УКГБ на Ленинград. Работи там десет години, както и Путин, а после заминава в командировка, воюва в Афганистан (1987–1988).

Иванов също не е истински разузнавач, а „командирован“, но има известна разлика. Афганистан или ГДР! Иванов попада в Осми отдел на ПГУ — през онези години точно това подразделение на КГБ е ръководното ядро, около което се формира чекистката мафия (транзитът на хероина от Афганистан в Европа).

През 1990 година Иванов се захваща с бизнес — заедно с бъдещия министър Гризлов регистрира малкото предприятие „Блок“. При това не подава оставка, значи работи не за себе си, а за „системата“. Последната длъжност на Иванов във ФСК е началник на отдела за борба с контрабандата на УФСК на Петербург. Изглежда, че през 1992 година сменя Патрушев, който заминава на служба в Карелия. На тази работа Иванов вероятно е имал постоянни служебни (и не само) контакти със заместник-кмета Путин, а той отговаря за външноикономическата дейност. През октомври 1994 година Иванов подава оставка с чин полковник и оглавява управлението на административните органи към кметството на Петербург. След поражението на Собчак на изборите през лятото на 1996 година Иванов е принуден да напусне кметството — залавя се с бизнес. Тогава той ръководи ЗАО „Телеплюс“ (спътниковите връзки). През юли 1998 година Путин става директор на ФСБ и малко след това Виктор Иванов е назначен за началник на едно от най-отговорните управления — за собствената сигурност. През април 1999 Иванов оглавява департамента за икономическа сигурност и става заместник-директор на ФСБ. На 5 януари 2000 година Путин го назначава за заместник-ръководител на администрацията на президента по кадрите.

Шойгу, Сергей Кужугетович. Роден е в Тува, където баща му е заместник-председател на републиканския министерски съвет. През 1977 година Шойгу завършва Красноярския политехнически институт и работи като строител в Красноярския край. През 1985 става началник на строителен тръст. През 1988 преминава на партийна работа като инспектор в Красноярския областен комитет. През 1990 е назначен за заместник-председател на Държавния комитет по строителство и архитектура в правителството на Силаев. От 19 ноември 1991 година ръководи Държавния комитет за гражданска отбрана и извънредни ситуации, само че този Държавен комитет през ноември 1994 година става министерство. Едновременно с това Шойгу е и вицепремиер от 10 януари до 7 май 2000 година.

Той е популярен сред народа, затова и го повишават по време на избирателната кампания на Путин. Но друго в биографията на Шойгу не е ясно: как изобщо скромен партиен работник от Красноярск попада в Москва и става министър! Изглежда му помага така нареченото „красноярско землячество“, начело на което са членът на Политбюро Шенин и генерал-полковникът от КГБ Сафонов. Ако някой си мисли, че Министерството по извънредните ситуации не може да представлява интерес за чекистката мафия, много се лъже: там се занимават и с „възстановяване на пострадалите територии“, а това са големи пари.

Още от юли 1998 година ФСБ се оказва в ръцете на питерската чекистка групировка. Първото, което тя прави още на следващия ден след встъпването в длъжност на президента Путин, е да изземе ръководството на външното разузнаване. Коронацията на Путин е на 17 май 2000 година, а на 18 май свалят от поста му директора на СВР Трубников от „южноазиатската мафия“ и назначават Сергей Лебедев, по-рано работил в Четвърти отдел на ПГУ (Германия). През 1998 година Путин за броени седмици прави основна чистка в ръководството на ФСБ и поставя на всички ключови постове „свои хора“ от Петербург и Карелия.

За останалите силови ведомства питерската групировка не бърза. Но виж, тя трескаво слага ръка на външното разузнаване — страхува се да не закъснее дори с един ден! Питерските чекисти овладяват Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи едва след година, в един и същи ден — 28 март 2001. Гризлов застава начело на вътрешните работи (вместо Рушайло), а Сергей Иванов става министър на отбраната (заменя Сергеев).

Сергей Иванов е кадрови чекист, служил в европейското направление на външното разузнаване. „Легендата“ му е следната: служил е заедно с Путин в УКГБ на Ленинград около две години (1976–1977). След това двамата се разделят за двайсет години. А после случайно се срещат няколко пъти по съвещания и Путин решава да направи стария си приятел първо секретар на Съвета за сигурност, а след това и министър на отбраната. Всичко това са врели-некипели: след 1977 година е нямало никакво основание за приятелство между Иванов и Путин, тъй като е нямало равенство. През 1981 година С. Иванов преминава във външното разузнаване, после е шпионин в една от най-престижните страни — в Англия. А Путин успява да се прехвърли в разузнаването едва през 1985, и то като „командирован“ в ГДР! През 1990 година той окончателно напуска органите, а Иванов остава в разузнаването. Безспорно положението на Сергей Иванов в чекистката мафия е много по-високо, отколкото на Путин.