Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

През пролетта на 1990 година демократите постигат съкрушителна победа на изборите в Ленинградския съвет — получават две трети от местата. Въпреки това не успяват да изберат председател, изпокарват се помежду си. Тогава се ражда идеята да издигнат Собчак, който дори не е бил демократ, а в най-добрия случай либерално настроен комунист. Собчак (той се върти тук от самото начало) обещава на демократите, че ако го изберат за председател на Ленсъвета, ще им бъде като роден баща, ще се съветва с тях за всичко.

Станал е депутат с големи мъки, но пък го избират за председател. Той обаче тутакси обръща гръб на демократите, плюе на тях и ги използва за изтривалка. Огражда се с бивши служители на КГБ и т. под. персони. Протоколите от поименните гласувания могат да бъдат проверени — Собчак винаги гласува като най-върлите комунисти. Демократите са разделени на враждуващи фракции и групи, затова не могат да се справят с него.

Путин от самото начало заема твърде отговорен пост — заместник на Собчак по чуждестранните инвестиции. През него минават всички контакти на града с други страни — доставки, договори и всякакви „финансови потоци“. След това му поверяват и приватизацията. Путин става главният помощник на Собчак по най-важния за Елциновата „демокрация“ въпрос — как всичко да се разграби и изнесе. Като остава в сянка, той сякаш се превръща в реалния господар на града, като оставя на Собчак да се показва по телевизионните екрани и разните публични събития.

Ако Крючков все пак е имал колебания дали да арестува Елцин, или не, той дори не помисля да вкара Собчак в списъците на възможните кандидати за арест или за следене (открит е такъв списък от 70 души, Елцин е на последно място в него). Никой не е очаквал такава бурна активност от Собчак: още рано сутринта на 19 август, едва разбрал за пуча, той хваща самолета, отива при Елцин и се договаря с него да се борят с ГКЧП.

В. В. Путин не може да бъде шеф на управляващата ни мафия. Не е личност от такъв мащаб, не е такъв характер. Колкото и да се опитва да се прави на голям началник, нищо не се получава — остава си дребен изпълнител.

В кметството на Петербург Путин се занимава с договори за жълти стотинки, само поражението на Собчак на изборите го довежда до Кремъл (отначало е помощник на П. Бородин). Но за да приключим с Анатолий Собчак, трябва да кажем две думи за изборите за губернатор през 1996 година. Поражението му е напълно необяснимо. Няма достойни съперници, парите за реклама текат като река, във всички местни вестници и по телевизията е само Собчак. Води уверено във всички предизборни проучвания. И изведнъж големият ни демократ е победен от заместника си Яковлев, който не изпъква с нищо и до този момент е напълно неизвестен.

Изборният му щаб се ръководи от Путин. Специалистите по изборите смятат, че Собчак е загубил заради погрешните му действия между първия и втория тур. За тях няма обяснение. В „Новая газета“ Юрий Шчекочихин цитира показанията на наш бизнесмен, който е помагал на КГБ да източва капитали на Запад и знае някои неща за чекистката мафия. Сега той живее в Европа и се съгласи да даде анонимно интервю. В него не каза нищо особено сензационно. С изключение на една подробност: че уж през 1996 година Собчак е станал ненужен за нашата мафия, затова и са се възползвали от изборите, за да го махнат.

Всеизвестно е, че след поражението му на изборите прокуратурата проявява интерес към него и му се налага да бяга във Франция. Когато Елцин предава властта на Путин, Собчак решава, че неговото време е дошло. „Сега ние с Володя ще им дадем да се разберат!“ Той се връща в Русия пълен със сили и развива бурна дейност. Оглавява предизборния щаб на Путин в Петербург и т. н. После радва гражданите с решението си отново да участва в изборите за губернатор. И вероятно това му е грешката. Почти веднага след това изявление Анатолий Александрович приключва житейския си път. Отива в един прибалтийски курорт и там умира от сърдечен пристъп.

Какво още може да се каже за Путин? Ако не беше той, би се намерил друг полковник от КГБ, в Русия има хиляди такива. Всички те изглеждат еднакво, в КГБ нарочно ги избират с неотличаващи се с нищо лица и със среден ръст. Сред любимите фаворити на Елцин всички до един са яки мъжаги. Оттук впрочем следва елементарният извод, че днешният президент Путин изобщо не би могъл да стане любимец на Борис Елцин — тази кандидатура по някакъв начин му е натрапена отвън.