Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

В този контекст трябва да се разглежда и назначението на „Николо Борджия“ (или иначе казано, на обикновения руснак Николай Бордюжа) за ръководител на администрацията на президента. Вярно е, че анализаторите не се решаваха да го причислят твърдо към „хората на Примаков“, тъй като служебните им пътища не са се пресичали — те отбелязват само „добрите му отношения“ с Примаков. От само себе си се разбира, че Бордюжа не е външен човек за управляващата мафия: без подкрепата на началника на гранични войски не би било възможно навсякъде по границата да се организира контрабандата с наркотици, оръжие, цветни метали и всичко останало. Хората си мечтаят да получат в аренда поне един метър от държавната граница, а тук той се разпорежда еднолично с хиляди километри!

Като държи в ръцете си Съвета за сигурност и администрацията на президента, Бордюжа получава огромна власт. Но това, кой знае защо, не довежда до обновяване на силовите структури или на самата администрация на президента в полза на групировката на Примаков.

През декември 1998 година напускат трима от заместник-началниците на администрацията на президента: Яров (първи заместник), Комисар и Савостянов. Комисар е работил за „семейството“, Яров също (само той е от Питер), а Савостянов е от клана на Лужков. През февруари 1999 година е уволнен и „семейният“ Огарьов („приятел на съпруга“). Вместо тази четворка се появява само един нов заместник-ръководител на президентската администрация — Макаров.

Макаров, Владимир Викторович. Кадрови чекист. Служи заедно с Бордюжа в Управлението на кадрите на КГБ (последната му длъжност е заместник-началник). През 1991 година заедно с Бордюжа се премества във Федералната агенция за правителствени връзки и информация. Достига до заместник генерален директор на ФАПСИ — от там нататък службата му не върви добре: през 1994 е уволнен и се заема с бизнес. От декември 1998 до януари 2000 г. Макаров е заместник-ръководител на администрацията на президента по кадрите. От януари 2000 година е заместник-председател на ГТК (митниците).

Що се отнася до ФАПСИ, тази спецслужба е организирана в края на 1991 година на базата на бившето Осмо управление на КГБ и се занимава с радиоелектронно разузнаване из цял свят. ФАПСИ е оборудвана с първокласна апаратура за подслушване, там работят специалисти, способни да разшифроват всякакъв код. Анализаторите отдавна се досещат защо в администрацията на президента за кадрите отговарят точно бивши генерали от ФАПСИ: тази спецслужба с лекота разбива кодовете на западните банки и може да проследи движението на валутата от личните сметки на всичките ни чиновници. Разбира се, това се прави не за да се пресече корупцията, а за да се събират компромати и всички да се държат изкъсо. Бордюжа е изхвърлен от администрацията на президента през март 1999 година, а Макаров се задържа там още цяла година (при това каква бурна година!). Наистина има сведения, че Макаров е свързан със „семейството“ — има съвместен бизнес с Александър Мамут.

През февруари 1999 година борбата между групировките на Примаков и Березовски рязко се изостря. Започва се с това, че генералният прокурор Скуратов се измъква от контрола на „семейството“ и започва да разследва неговите престъпления (делото „Мабетекс“ и др.). За да бъде отстранен Скуратов, по телевизионния канал OPT показват известния порнографски филм. По същото време започват и неприятностите на Березовски — на 2 февруари се провежда обиск в „Сибнефт“, после „хората на Березовски“ са изгонени от управата на „Аерофлот“. Скуратов не се предава — Съветът на федерациите отказва да издаде заповед за отстраняването му.

Кулминацията на тази битка настъпва през април: на 6 април е издадена заповед за ареста на Березовски и най-близкия му сподвижник Смоленски. Но по това време Березовски е в чужбина, а две седмици по-късно заповедта за арест е отменена. Окончателният прелом в полза на „семейството“ се очертава на 27 април 1999 година: Степашин става първи вицепремиер (на мястото на Густов), като при това запазва и поста си на ръководител на Министерството на вътрешните работи — въобще това е уникален случай.

На 17 януари 1999 година президентът Елцин отново се скрива в болница, по-далеч от изкушенията, и не излиза оттам до пролетта (до 18 март). Изглежда, че Примаков само трябва да арестува „семейните“ олигарси — и край, това би бил финалът на „антинародния режим“ на Елцин! И това може да се направи твърде лесно, като се има предвид, че генералният прокурор Скуратов работи за московския клан. А когато президентът Елцин остане съвсем сам, без разните абрамовичи и березовски, можеш да правиш с него каквото пожелаеш.