Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Примаков, Евгений Максимович. Израства в Грузия. През 1953 година завършва Института по ориенталистика в Москва (специалност арабистика). Работил е в Главно управление „Предавания за чужбина“ тоест за КГБ (1956–1962). През 1962 година става кореспондент на „Правда“ (отдел Азия и Африка). Известно е, че под това прикритие Примаков работи за външното разузнаване в страните от Близкия изток. През 1970 година става заместник-директор на Института за световна икономика и международни отношения (ИМЕМО). После е директор на Института по ориенталистика (1977–1985), а след това — на ИМЕМО (1985–1989). От юни 1989 до септември 1990 е председател на Съвета на Съюза във Върховния съвет на СССР. На 30 септември 1991 година поема външното разузнаване (отначало на СССР, после на Русия). През януари 1996 е назначен за министър на външните работи. Това се прави с оглед на подготовката за президентските избори — Елцин се отървава от непопулярния сред народа „западник" Козирев. На 11 септември 1998 Примаков е утвърден от Държавната дума за министър-председател. Свален е от този пост през май 1999 година.

Истинската борба вътре в управляващата върхушка се разгаря през декември 1998 година. И всичко започва от администрацията на президента: на 7 декември вместо Юмашев за ръководител на АП е назначен чекистът Бордюжа.

Бордюжа, Николай Николаевич. Служи в КГБ от 1976 година — първо във военното контраразузнаване, после в Управлението на кадрите на КГБ (1989–1991), след това във ФАПСИ, Федералната агенция за правителствени връзки и информация (1991–1992). От юни 1992 година е заместник-командващ на граничните войски. През януари 1998 Бордюжа става шеф на Федералната гранична служба. От септември 1998 е секретар на Съвета за сигурност. През декември 1998 едновременно с това става и шеф на администрацията на президента — за първи път тези два ръководни поста са обединени (такова нещо не се случва повече).

На 19 март Бордюжа е свален от всички постове. За малко го назначават за началник на митниците, но след месец е изгонен и оттам. През декември 1999 година е изпратен на почетно заточение (посланик в Дания). Между другото, странната му фамилия е преиначеното италианско „Борджия“ (римските папи с тази фамилия се славят със своето изкуство на отровители). Тогава анализаторите единодушно оценяват назначението на Бордюжа за ръководител на администрацията на президента като сериозно поражение на клана на Березовски и засилване на групировката на Примаков.

Няколко думи за това по каква причина сплотеното кремълско „семейство“ отново се превръща в кълбо от счепкали се в яростна схватка улични псета. Причината е сериозна: след провала с назначението на Черномирдин за министър-председател пред кремълската мафия изниква проблем — кой ще наследи Елцин на престола?

Защото, ако през август 1998 година Държавната дума беше утвърдила кандидатурата на Черномирдин, то през 2000 година той щеше да спечели с лекота президентските избори. При това без да се налага да се взривяват сгради и да се започва втора война в Чечения. Ако някой се съмнява, че при Черномирдин икономиката на страната би се възстановила също така бързо след финансовата криза, ще е напразно. Тайната на успехите на правителството на Примаков може да се изрази с три думи: Примаков НЕ ПРАВИ НИЩО. И това е достатъчно, за да дойде на себе си нещастната ни страна. Примаков не започва никакви реформи и реорганизации, тъй като по професия е „цивилен ориенталист“ и никога не е имал отношение към икономиката или финансите — при това е достатъчно умен, за да не се вре там, където не му е работа. Черномирдин също никога не се занимава с никакви икономически реформи освен с текущата работа, но по друга причина: той познава производството прекалено добре, минал е през всички ръководни позиции, като е започнал от обикновен работник. Както изглежда, точно този голям практически опит го е довел до своеобразния ни руски „будизъм“: нека всичко си върви, както досега. Не трябва да се прави нищо — всяка промяна ще е към по-лошо. Можем само да съжаляваме, че този прекрасен човек не става президент на Русия.

След провала на кандидатурата на Черномирдин управляващата върхушка разполага само с един реален кандидат за поста президент на Русия — Юрий Лужков. Той също би могъл да спечели президентските избори без каквито и да е войни и „борба с тероризма“. Но Лужков е от московския клан, който заема в „азиатската мафия“ на КГБ независима, самостоятелна позиция. Затова кремълското „семейство“ не може да се съгласи с такъв вариант.