Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Защо тайният покровител на Дудаев генерал Коржаков не казва сам на президента Елцин за тези негови мирни инициативи? Тук няма никаква загадка: положението на Коржаков в Кремъл е много деликатно — враговете му само чакат да направи някоя необмислена стъпка. Затова генерал Коржаков проявява „антивоенната си позиция“ много предпазливо и само насаме с президента Елцин. В тази работа той не трябва да бие на очи: влиянието му върху президента Елцин е сто пъти по-важно за чекисткия клан от Дудаевия режим. По това време либералите от московския клан на КГБ разпространяват за Коржаков клеветата, че уж бил привърженик на войната с Чечения — генералът премълчава дори това, не се поддава и на тази провокация.

Когато Коржаков се убеждава, че президентът Елцин се е заинатил и войната с Чечения вече е неизбежна, за известно време напълно прекратява тайната си „борба за мир“.

Тогава той дори прави символичен жест — отива на фронта, за да поздрави лично за рождения му ден любимеца на президента Елцин генерал Грачов. Те празнуват този рожден ден в нощта на 1 януари 1995 година. Ако Коржаков знаеше, че това пиянско събиране ще завърши с кошмарния новогодишен щурм на Грозни, когато всички улици на града ще са блокирани от нашите изпепелени танкове и трупове на войници, той вероятно би предпочел да отпразнува Новата година със семейството си. В политически план това поражение на нашите войски е много изгодно за неговия клан, но генерал Коржаков едва ли се е зарадвал много на къщите в руини и горящите танкове.

Няколко думи за Чубайс. Докато всички все пак малко или повече знаят, че Березовски е станал олигарх благодарение на Коржаков, то и за мен беше напълно неочакван фактът, че до 1996 година Анатолий Чубайс е бил в клана на генерала. Обърка ме ожесточената борба срещу Коржаков и Сосковец, която нашият велик демократ започва през лятото на 1996 година. В спомените си Коржаков дори се оплаква, че на Чубайс му се било видяло малко да го изгони от всичките му постове — искал направо да го тикне в затвора! И уж през есента на 1996 година под натиска на Чубайс от прокуратурата била издадена и заповед за ареста му, но Коржаков подплашил враговете си, че разполага с много натрупана информация за всички, и чак тогава го оставили на мира.

Затова е по-добре да си спомним за безплатните залогови търгове от края на 1995 година. Тогава в ръцете на групировката Чубайс-Потанин попадат колосални народни богатства. Има напълно еднозначни свидетелства, че олигархът Потанин прибира тези най-тлъсти хапки благодарение на подкрепата на Сосковец и Коржаков.

Генерал Коржаков сам отглежда гробокопачите си в лицето на Чубайс и Березовски, когато предава на мафиотските им групировки състояния за много милиарди долари. И ето как те му се отблагодаряват за всичко, когато вече нямат нужда от него!

И така, през лятото на 1994 година в актива на коржаковския клан са само двамата вицепремиери: Сосковец и Чубайс (впрочем по това време Чубайс се отнася към по-възрастния си другар с голямо уважение). Наистина, тогава коржаковците все още разполагат с мощна спецслужба, наречена Служба за сигурност на президента… И това е фактически всичко!

Тъй че не бива да се изненадваме, че тогава генерал Коржаков не е успял да спаси своята „независима Чечения“ от погрома, а че по някакво чудо през 1994 година изобщо е успял да се задържи в Кремъл. Тогава президентът съвсем инстинктивно не позволява на чекистите от московския клан да вземат цялата държавна власт — Елцин притежава много силен инстинкт за властта.

До началото на 1994 година генерал Коржаков се погрижва да засили по някакъв начин влиянието си върху Елцин: тръгва проект за издаването на поредната книга от мемоарите на президента. Парите за това издание дава Борис Березовски, което пък през 1994 година му осигурява пропуск за коридорите на Кремъл. Книгата написва журналистът от „Огоньок“ Валентин Юмашев. Тогава той много се сближава с дъщерята на президента Татяна Дяченко.

Всички знаят какво се случва след това. Самият генерал Коржаков остава някак встрани от тези събития — отначало на преден план е Борис Березовски. После в Кремъл редовно започва да ходи с куфарче в ръка Роман Абрамович, носи на Борис Николаевич поредната сума, уж от хонорара за изключителната му книга. И така под крилото на генерал Коржаков и с негово участие се формира „семейството“, заради което толкова ще си пати по-късно.

Но не тези дребни дворцови интриги са причината за нарастващото влияние на генерал Коржаков върху президента Елцин в течение на цялата 1995 година — към края на 1995 кланът на Коржаков видимо доминира над московския клан. От полза за генерала се оказва друг съществен фактор: тогава президентът Елцин с всеки изминал ден се убеждава все повече и повече колко прави са били Коржаков и приятелят му Барсуков, когато са го съветвали да не се вре в Чечения!