Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

За две години чеченските бандити вземат няколкостотин заложници. Нашите бандити също активно се занимават с тази дейност и са заловили многократно повече хора. Но техните постижения не се рекламират от никого.

Кремълската мафия е отчела и следната грешка от първата война: войската не бива просто да се прати в Чечения — народът на Русия ще приеме това като агресия и ще го осъди. За нахлуването е нужен добър повод.

Като начало през лятото на 1999 година без всякакъв шум махат граничните войски от границата между Чечения и Дагестан: тази граница е административна — нека я пази местната милиция! Скоро след това, на 4 юли 1999 година, в една вила край Ница се състои среща на Волошин и Басаев. Някой успява да ги снима заедно, в което няма нищо чудно — тогава борбата между групировките в управляващата върхушка на Русия е в разгара си (тази снимка се появява във вестник „Версия“).

Тези двама души наистина няма за какво друго да си говорят освен за предстоящото след месец нахлуване на отряда на Басаев в Дагестан! Да, съществува и версия, че при това високо представителство биха могли да обсъждат и някои въпроси, свързани с използването в наркотърговията на току-що окупираното от нашите „миротворци“ летище в Косово, но едва ли е така: новият наркотрафик заобикаля Чечения, пък и самият Волошин никога не се е занимавал лично с подобни операции.

А само след месец, на 7 август 1999 година, хиляда и петстотин бойци начело с Басаев нахлуват в Дагестан и окупират няколко села. Уж са дошли да защитят братята си мюсюлмани — в тези села са се появили общини на уахабити, които, видите ли, били повикали чеченците на помощ. Не е трудно да се досетим защо точно Басаев оглавява този освободителен поход на чеченските бойци: той е отдавнашен агент на ГРУ, още от времената на конфликта в Абхазия — тогава спецслужбите ни сформират чеченски отряд в помощ на абхазките сепаратисти. Дори има сведения, че Басаев направо е присъствал на съвещанията в главния ни щаб в Ханкала (няма да се учудим, ако и това се окаже истина).

По-късно председателят на Съвета на федерациите Строев заявява, че през лятото на 1999 година границата между Чечения и Дагестан практически не се е охранявала, тъй като разположените там гранични войски били изтеглени по заповед от Кремъл. При това Егор Строев се позовава на авторитетни дагестански източници. Наистина, така и не успяхме да намерим нито потвърждение на тази информация, нито точната дата, на която граничарите ни са напуснали чеченската граница. Само в един форум открихме анонимно твърдение, че това е станало на 23–25 май 1999 година по тайна заповед на секретаря на Съвета за сигурност В. Путин (по това време той съвместява тази длъжност с поста директор на ФСБ).

Едно се знае съвсем точно: освен местната милиция в цял Дагестан през лятото на 1999 година е имало само една бригада от руския ОМОН и една отделна армейска бригада (във военната база в Буйнакск). Тогава тези сили явно са били недостатъчни за защитата на Дагестан — ако самото население на тази република не беше оказало ожесточена съпротива на чеченското нахлуване, отрядът на Басаев от две хиляди бойци лесно би успял да превземе половин Дагестан още преди идването на федералните войски.

След време в интервю пред журналиста Бабицки Шамил Басаев обяснява тази своя провокация с това, че уж искал да помогне на приятелите си, дагестанските уахабити. Басаев, разбира се, лъже: преди нахлуването му в Дагестан никой не е закачал местните уахабити — в селата Карамаха и Чабанмаха те дори завзели властта и въвели законите на шериата. Докато още е министър на вътрешните работи, Сергей Степашин посещава тази уахабитска община — там дори му харесва (посрещат го като роден баща!). Тогава той нарежда тези толкова мили хора да бъдат оставени на мира — нека живеят както си искат.

В самия Дагестан преобладаващата част от местното население също се отнася без особена враждебност към своите уахабити, докато в края на юли 1999 година внезапно в пограничния Цумадински район от Чечения не нахлува цял отряд от 200 въоръжени дагестански бойци, обучени в лагерите на Басаев и Хатаб. Виж, този отряд, командван от Багаудин, не предизвиква възторг в Дагестан. Басаев твърди, че уж този мирен отряд веднага бил атакуван от различни страни, но най-вероятно той лъже и за това: липсва всякаква информация за сериозни боеве преди появата на чеченските бойци в Дагестан.

Тук се налага да обясним накратко защо дагестанците се отнасят толкова враждебно към появата на чеченските бойци. Не че на всички в Дагестан толкова им е харесвало да са в състава на Русия, особено през управлението на Елцин, когато повечето хора в републиката живеят в страшна мизерия и страдат от безработица. Но за дагестанците е още по-лошо да се окажат в състава на Чечения — всички знаят какво се върши там. А по това време чеченците имат териториални претенции едва ли не към половината територия на Дагестан — от границата до брега на Каспийско море. Към това трябва да добавим и вековните спорове между тези народи заради планинските пасища и т. н. С две думи, Басаевите бойци не са добре дошли в Дагестан и те моментално сами се убеждават в това.