Ерик Форд - Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Два дни след нахлуването на Басаев в Дагестан, тоест на 9 август 1999 година, Степашин е свален от поста министър-председател. Ако са искали да накажат някого, че е разрешил на чеченските бойци с камионите да кръстосват като орда из територията на Русия, то Степашин няма нищо общо с това: ние сме президентска републики и силовите структури не се подчиняват на министър-председателя. А ако Елцин не е искал да подава оставка, защото е подписал заповедта да се премахнат граничните застави от чеченската граница, той би могъл да накаже за този провал директора на ФСБ или министъра на вътрешните работи. Но Рушайло си остава на мястото. А Путин е махнат от поста директор на ФСБ и секретар на Съвета за сигурност, но веднага става новият министър-председател.

Преди да говорим за хексогена, трябва да приключим разговора за новите кадрови назначения през август 1999 година. Следващият директор на ФСБ е генерал Патрушев. Той е завършил Ленинградския корабостроителен институт и почти веднага започва в УКГБ на Ленинград. От юни 1992 година е министър на сигурността на Карелия. Когато през 1994 година Степашин става директор на ФСК, Патрушев е назначен за началник на Управлението за собствена сигурност на ФСК — един от ключовите постове във всяка спецслужба, вътрешното контраразузнаване. Затова когато Степашин е свален, на Патрушев му се налага да премине на по-малко отговорна длъжност. През август 1998 година той сменя Путин на поста началник на Главното контролно управление на администрацията на президента. През октомври 1998 година отново се връща във ФСБ заедно с Путин — става началник на Департамента за икономическа сигурност. От 16 август 1999 година оглавява ФСБ.

По всичко личи, че Патрушев е играл важна роля в операция „Хексоген“. Когато през септември 1999 година случайно е предотвратен терористичен акт в Рязан, местното управление на ФСБ (което изобщо не било предупредено) издирва терористите и се кани да ги арестува. Патрушев вече е успял да се похвали по телевизията, че е предотвратен опит да бъде взривена жилищна сграда в Рязан. Но когато рязанските чекисти докладват на вишестоящите, че знаят къде се крият терористите, които не са успели да избягат от града, същият този Патрушев категорично им забранява да ги арестуват. Той отново говори по телевизията и заявява, че всъщност в Рязан се провеждали учения — проверявали бдителността на местните власти. Заради това там тайно пристигнала бригада с оперативни работници от Москва. Мнозина не могат да повярват в толкова объркани обяснения, още повече че вече е направена експертиза на онези чували и специалистите недвусмислено определят, че там е имало хексоген. По принцип е невъзможно на такива учения да има истински взривни вещества. Започват да лъжат, че експертите са се объркали, че в чувалите е имало захар. А ако захарта е жълта, значи е кубинска!

Освен че взема под крилото си терористите от Рязан, Патрушев не свършва нищо особено. Вярно, дълго време се опитва да прати в затвора за шпионаж двама еколози, Никитин и Паско. Все някога народът ни ще научи много интересни неща за това какво е правил Патрушев на поста директор на ФСБ.

Няма никакви доказателства за връзката на чеченците с тези взривове — не само Масхадов, но дори Басаев се разграничава от тези терористични актове (в противен случай самите чеченци биха му „видели сметката“). Никой не поема отговорността за тях — това е нещо ново за световния тероризъм. Когато взривява неизвестно кого и защо, тероризмът губи всякакъв смисъл. По-късно се изяснява, че московските взривове са дело на групата на карачаевците, чийто водещ офицер е неизвестен началник от ФСБ.

Всъщност защо през 1999 година терористите взривяват жилищни сгради? По принцип този вид тероризъм се среща изключително рядко по света. Възможно е да бъде взривен пълен с експлозиви камион край сграда, но обикновено това е някой военен или административен обект. А да наемат мазе в жилищен блок, да го натъпчат със стотици килограми взрив — на никого дори не е хрумвало такова нещо. Полицията лесно ще проследи цялата верига терористи — кой е наел, превозил, прехвърлил. За един терорист е много по-лесно и безопасно да остави чанта с два-три килограма тротил в някой автобус. Друго би било, ако не се страхуваш от спецслужбите и имаш подръка складове с тонове взривни вещества — тогава защо пък да не взривяваш и жилищни сгради! Особено ако се занимаваш с тероризъм в собствената си страна и не желаеш в случайната тълпа на улицата да пострадат твои приятели и роднини. Можеш да си избереш подходящ блок в покрайнините, да провериш списъка на живеещите там. В една от взривените московски сгради живеел дребен офицер от ФСБ — от всички живеещи в нея само той се спасил.