В друг случай обект на вербовъчна операция е "съветски дипломат с висок ранг", когото ЦРУ дебнело през цялото време на пребиваването му в чужбина. Според американските вербовчици съветският дипломат бил уязвим в известен смисъл: струвало им се, че на него му допадал западният начин на живот, не бил безразличен към жените, положението му в министерството в родината според някои наблюдения изглеждало неясно. Независимо че той участвувал активно в живота на дипломатическия корпус, ЦРУ така и не успяло да намери пряк достъп до него. Няколкото косвени опита не давали резултат: той не отговорил на нито едно от изпратените му писма, оставил без внимание посланието, предадено му чрез един чужд дипломат, не реагирал на телефонните обаждания с предложение за среща. Дипломатът очевидно разбирал, че го преследват.
След изтичането на срока за пребиваването му в страната той се отправил към дома с влак. Двама сътрудници на ЦРУ тръгнали по същия маршрут. Направили са два опита да разговарят с него, първия път — в купето, а втория — във вагон-ресторанта. И двата се оказали безрезултатни.
Последната спирка на контролираната от САЩ територия била Западен Берлин. Тъй като видели, че намерението им се проваля, сътрудниците на ЦРУ решили да направят последен опит, който им се струвал изобретателен. Те скочили от влака, по който вече се движел паспортният контрол, и намерили голям рекламен плакат. На обратната му страна направили надпис с големи букви, донесли го до самата линия, на която, готов за заминаване, стоял влакът, и го сложили до прозореца на купето на съветския дипломат.
Те изчакали дипломатът да погледне към перона и веднага обърнали плаката обратно, където било написано: "Вие сте в беда. Елате с нас." Той видял надписа и, разбрал простия трик, се изсмял в лицето на своите злополучни вербовчици. [174] Rositske, Н. Op. cit., p. 77.
Разказвайки за минали времена, Розицки споменава съветския военнослужещ, някой си "майор Б.", когото ЦРУ успяло да склони за тайно сътрудничество и на когото възлагало големи надежди. Като съобщава със съжаление за разобличаването на "майор Б." от органите за сигурност, Розицки потвърждава пълното участие в тази работа на един американски дипломат. Последният е бил кадрови сътрудник на ЦРУ и е играел ролята на свръзка (навремето въпреки преките улики правителството на САЩ упорито отричаше, че той е от разузнаването).
В съветския печат от време на време се съобщава, че органите за държавна сигурност са разкрили и обезвредили американски тайни агенти измежду съветските граждани. Тези факти не са много, но за съжаление все още съществуват.
"Разбира се, дори през периода на формирането на нови, комунистически отношения — отбелязва Юрий Владимирович Андропов през 1967г. — може да се намерят отделни екземпляри, които по едни или други причини от личен характер или под влияние на вражеската пропаганда от чужбина стават благоприятен обект за чуждото разузнаване." [175] Андропов, Ю. В. Пятьдесят лет на страже безопасности Советской Родины. — Правда, 21. XII. 1967.
Американското разузнаване проявява голям интерес към малките слабости на човека, попаднал в зрителното му поле, и се мъчи да използва недостатъците или пороците му, да го заблуди, да го изплаши, използва, както пише западногерманският експерт Й. Йостен, подкуп, шантаж и дори физически и душевни изтезания, за да накара изглеждащия подходящ човек да стане предател.
За никого не е удоволствие да се рови в дребните души на предателите. Но случаите на предателство, макар и редки, са поучителни. Може да се съди какъв човешки материал използва вражеското разузнаване за вербуване, как се организира самото вербуване и как си правят сметките при подбора на хората специалните служби на империалистическите държави. Ще стане дума за един офицер, служил в съветските войски в чужбина. Преди няколко години Военната колегия на Върховния съд на СССР осъди бившия офицер от Съветската армия подполковник П. С. Попов на най-тежкото наказание. Всъщност той е започнал да умира пет години преди това, когато започва сътрудничеството му с американското разузнаване. Да умира всеки ден — от страх от разобличаване, от вътрешно опустошение. Всеки ден той облича шинела и идва в частта, поздравява се с другарите си, но е техен враг. Сведенията, които предава на чуждото разузнаване, вече работят срещу страната, на която се е заклел във вярност. Той се среща всеки месец с шефовете си от американското разузнаване и получава инструкции и пликове със "сребърници" срещу разписки. Наистина до разписките не се стига веднага.
Читать дальше