Фьодор Сергеев - Тайното оръжие на агресията ((Подривната дейност на САЩ срещу СССР))

След това, разбира се, не без намесата на ЦРУ, в научните среди в страната започна оживена дискусия. Проблемите, повдигнати в нея, станаха основна тема на изследването, проведено по поръчение на Националната академия на науките и на Националната инженерна академия от група американски специалисти — 19 души начело с бившия президент на Корнуелския университет Дейл Корсън. В групата са включени видни представители на СНС, Пентагона, Министерството на енергетиката, Националния научен фонд, президентския съвет за науката, Националния комитет за наука, Управлението за отбранителни научноизследователски и конструкторски работи на Министерството на отбраната, на индустриалците в страната, както и съветникът на президента на САЩ по науката. Групата се залавя да проучи "практиката на предаване на наукоемка технология от САЩ в СССР и каналите за изтичане на научна и техническа информация", чието умножаване щяло да допринесе за политиката на разведряване. По резултатите от проучването са подготвени два доклада: секретен и открит, в които се прави критика на механизма на контрола в САЩ, който не осигурявал необходимото ограничаване на потока от информация и се нуждаел от подобряване. Под предлог че изтичането на информация може да даде възможност на Съветския съюз за кратко време да постигне военно превъзходство над Съединените щати, администрацията на Рейгън въз основа на препоръките на ЦРУ, изложени в подготвения от него през април 1982г. доклад "Получаването на западна техника от Съветския съюз", засили контрола върху предаваната на СССР информация относно техниката и технологията с невоенно предназначение. Предполага се също, че контактите между американските и съветските учени ще продължат да намаляват и че по-специално ще бъдат ограничени посещенията на съветски учени в американските университети [162] Physics Today, 1983, 36, N2, p. 42–47. .

През 1983 и 1984г. светът стана свидетел, как екипът на Белия дом прави всичко възможно, за да влоши съветско-американските отношения и по-специално да разруши каналите на интелектуалните връзки, които между другото са нужни на САЩ не по-малко, отколкото на съветската страна.

Съобразно с агресивните си планове, в сегашните условия управляващите кръгове на САЩ се стремят своевременно да получават толкова всеобхватна информация, че според американските специалисти тези потребности могат да бъдат задоволени само чрез комплексно използване на всички възможности за получаване на нужните сведения и, разбира се, на откритите източници. Снабдяването на разузнавателните органи с последните средства на електронната и изчислителната техника дава възможност за бързо използване на сведенията, получени от откритата литература, за превръщането им в ефикасна основа за разработване на разузнавателни прогнози и за определяне на конкретните задачи, решавани с помощта на другите видове разузнавателна дейност. Използването на откритите източници освобождава силите на агентурното разузнаване за по-сложни и отговорни задачи, чието изпълнение е възможно само с помощта на нелегални средства.

Трябва да отбележим, че използването на откритите източници на информация от разузнаването на империалистическите държави, и преди всичко на САЩ, е сериозна опасност за всяка държава. Във времето на научно-техническата революция обаче нито една страна не може, без да вреди на собственото си развитие, да се откаже от научно-техническите публикации, от книгообмена, от изложбите и другите форми на международни отношения. По силите ни е обаче да попречим на чуждото разузнаване да извършва нелегалната си дейност, да намалим вредата, която тя нанася на интересите на страната. Това може да бъде постигнато преди всичко чрез сериозен анализ на собствените ни открити публикации. Много неща тук зависят и от познаването от наша страна на методите на работа на чуждото разузнаване по откритите източници, от своевременната и компетентна ориентация в тези въпроси на съветските учени и специалисти, които в една или друга степен са свързани с материалите, чието публикуване на пръв поглед може да изглежда безобидно и дори необходимо в интерес на развитието и пропагандата на научните знания.

И главното, много зависи от чувството за отговорност на всеки от нас пред обществото за запазването на поверените ни сведения, от умението ни да бъдем сдържани, когато няма нужда от излишна откровеност, където словоохотливостта във всичките й форми е опасна и дори престъпна.