Желю Желев - Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Особен прицел на неговата критика през военния период става Англия: «В тази страна класовите различия са най-големите, каквито човек може да си представи. Сиромашия, невъобразима сиромашия от една страна — и неизчислимо богатство от друга страна, Там не е решен никакъв социален проблем.

Работниците на тази страна, която разролага с една шеста част от земното кълбо и която притежава подземните съкровища на цял свят, живеят налбъскани в мизерни бараки, а широката маса е най-бедно облечена» (128–376).

На лицемерната демокрация на либералния Запад Хитлер противопостава «реалната», «истинската» стопанска демокрация на националсоциалистическа Германия, където е премахната безработицата, а движението на капиталът, т.е. неговото разпределение и използуване, минава изцяло под контрола на нацистката партия. Така Германия от демокрация за «тънък слой богаташи» се превръща в демокрация за «необятните народни маси». Хитлер казва: «В света на капиталистическата демокрация най-важният стопански принцип е: народът е създаден за стопанството, а стопанството за капитала.

Ние обърнахме този принцип наопаки и казахме: капиталът е за стопанството, а сопанството за народа! В смисъла на максимата: преди всичко народът, а всичко друго е средство към целта!» (128–373).

В тази реч, както и в другите филипики срещу либералната демокрация, Хитлер пропуска да каже най-същественото, а именно: първо — чия собственост е капиталът в националсоциалистическа Германия? Второ, какво променя в отношенията на собственост контролът на нацистката партия? Трето, по какъв начин и за сметка на какво е ликвидирана безработицата в Германия? Четвърто, имат ли някаква възможност работниците в националсоциалистическа Германия сами да контролират движението на капитала, независимо от контрола на нацистката партия и държава?

Но за нацистите самото премахване на безработицата в Германия безспорно доказателство, че там има реална демокрация за разлика от фалшивата демокрация на либералните страни.

Най-ярък израз на своята «демокрация» фашизмът виждаше във военните паради, фкелните шествия в чест на партийните конгреси в Нюрнберг, грандиозните юбилейни митинги и манифестации, гневните протести против враговете на държавата и пр., където обикновено беше цялото население. Тъкмо в това д-р Гьобелс съзря «новия стил на демокрацията», който националсоциализмът е донесъл със себе си, но който си остава недостъпен за «западните демокрации». В реч, произнесена на 10 юни 1939г., той заявява: «В Германия се твори трескаво в областта на всички културни отрасли. Тази година ни предстои едно изпълнено с културни събития лято. Във Виена привършват театралните тържества. Подготвят се усилено тържествата в Хайделберг, Седмицата на германското изкуство в Мюнхен, тържествата в Ерфурт и в Залцбург. Всички тези тържества са единствени по рода си в цял свят и същевременно проява на всестранното разнообразие в германското изкуство. А нека да не говорим за политическите ни демонстрации. Церемониите например в Нюрнберг в Деня на партията представляват нещо ново и невиждано досега. Всяка една от четирите демонстрации в Нюрнберг се отличава със собствен стил и фобма. Те не са измислени на зелената маса и изкуствено наложени, а практиката ги е създала и наложила като израз на вътрешното чувство за форма и образ. В целостта си партийните тържества в Нюрнберг дават израз на големия нов политически стил и са една културна проява на нашето време.

Демокрациите (става дума за Англия, Франция, САЩ — Ж.Ж.) не са в състояние да проумеят това, а камо ли да се помъчат да ни подражават или да измислят нещо подобно. Те нямат силата да организират масите и да им наложат една-единна воля» (28–28).

Обективно фашизмът помогна нашите представи за демокрация да бъдат съществено допълнени и уточнени. Ние знаем вече, че изкарването на тълпите на улицата в отделни буржоазни страни да манифестират или «протестират», да носят факли или ентусиазирано да маршируват не значи никаква демокрация, а скрито принуждение, извършено посредством механизми на тоталитарната система: ние знаем, че дори премахването на безработицата и гарантирането на някакъв елементарен екзистенц-минимум също не са демокрация, ако те се правят с оглед подготовката за една агресивна война: че демокрацията значи такава структура на обществото, където за отделната човешка личност са гарантирани основните граждански и политически свободи и където следователно индивидът се приема за по-висша политическа ценност от държавата и нейните институции.