Автор неизвестен - Приказка за Еленко и за Елена Прекрасна

Живял някога в далечна страна един много богат цар. Веднъж той казал на ловците си:

— Идете на лов и убийте първия срещнат звяр!

Тръгнали ловците. Повървели малко и не щеш ли, сред една поляна зърнали сърна. Прицелили се да я убият, както им бил заповядал царят, но какво да видят — под нея едно момченце бозае от вимето. Забелязало детето пушките, пуснало вимето, прегърнало сърната през шията и почнало да я милва.

Смаяли се ловците.

Взели те със себе си момченцето, завели го при царя и му разказали всичко.

А този цар имал син, връстник на това момченце. Кръстил царят двете деца заедно и нарекъл намереното в гората момченце Еленко.

Расли заедно царският син и Еленко, спели в една стая, кърмила ги една кърмачка.

Не растели те с години, а с дни. Станали на деветнадесет години. Радвал се царят, че имал двама сина.

Излезли веднъж момците на полето с лъковете си. Пуснал царският син стрелата си, а пред тях една бабичка носела стомна с вода и стрелата счупила дръжката й.

Обърнала се бабичката и казала:

— Да те прокълна, няма да те прокълна, ти си единствен син на майка и на баща, но нека в сърцето ти пламне любов към Елена Прекрасна.

Еленко се почудил: „Какво приказва тя?“

А царският син от този ден само за Елена Прекрасна мислел. Пламналата в сърцето му любов не му давала мира.

Какво да прави? Минали се три недели. Ходел момъкът ни жив, ни умрял, страдал от любов към девойката, която никога не бил виждал.

Еленко му казал:

— Да умра, братко, ако не ти доведа Елена Прекрасна.

Отишъл той при царя и му рекъл:

— Татко, заповядай на ковача да ми изкове железни обуща и железен лък и стрели. Трябва да търся Елена Прекрасна.

Бащата се съгласил. Изковали на Еленко железен лък и стрели, тежки сто кила железни обуща и той тръгнал на път заедно с царския син. На прощаване Еленко казал на своя втори баща:

— Не се страхувай, татко. Където съм аз, там няма от какво да се плашиш. Чакай ни две години. Ако се върнем, ще се върнем победители, не се ли върнем — знай, че вече не сме между живите!

Вървели, вървели двамата, навлезли в гъста и непроходима гора. Гледат по едно време — сред гората се издига висока скала, а върху скалата — огромен замък. Пред него имало прекрасна овощна градина. В тоя замък живеели петоглави и деветоглави змейове.

Царският син казал на Еленко:

— Уморен съм, братко, да си починем тук малко.

— Добре — съгласил се Еленко.

Царският син си легнал и задрямал. Еленко му казал:

— Ти полежи и си почини, а пък аз ще отида в градината и ще ти донеса най-хубавите плодове.

Не като брат, а като баща се грижел Еленко за приятеля си. Влязъл той в градината, приближил се до най-хубавото ябълково дърво и почнал да бере ябълки.

Изневиделица изскочил един деветоглав змей и се развикал:

— Кой си ти, че се осмеляваш да влизаш в моята градина? Тук птичка не смее да прехвръкне в небето и мравка да пропълзи по земята, всички се боят от мене!

— Аз съм Еленко! — извикал момъкът.

Стъписал се змеят. Изръмжал само от злоба. Змейовете знаели, че щом на света се появи синът на сърната, ще настъпи техният край.

Изплашили се те, разбягали се и се изпокрили кой къде свари.

Избил ги Еленко всичките, само един петоглав змей останал жив, скрит на тавана.

А царският син продължавал да спи на сянка.

Очистил Еленко замъка от змейовете и отишъл да разбуди брат си. Настанили се двамата в замъка, разхождали се из градината и се забавлявали.

А петоглавият змей — Бабаханджоми — седи на тавана и трепери от страх. Престрашил се най-после, измъкнал се от скривалището си, слязъл долу и казал на Еленко:

— Не ме погубвай, брат ще ти стана. Цялото ни богатство нека бъде твое.

Усмихнал се Еленко и се съгласил.

— Какво ви е накарало да скитате по света, да обикаляте села и градове? — попитал го след малко петоглавият змей.

Еленко му отговорил:

— Имаме една работа. Ако не я свършим, ще погубя и тебе, както погубих другите змейове. Търсим Елена Прекрасна. И ти трябва да я търсиш заедно с нас!

Бабаханджоми имал малка къщица, която слагал на гърба си и я пренасял, където си иска. Той казал на братята:

— Седнете в моята къщица и да тръгнем да търсим Елена Прекрасна. Само че тази работа не е лесна. Не сте вие първите, които сте тръгнали за нея!

Седнали те и змеят полетял. Пътували така около три месеца и стигнали до една река.

— Уморен съм — рекъл царският син на Еленко, — да си починем!