Автор неизвестен - Приказка за Химе

Преди повече от хиляда години в Япония живели старец и старица. Мъжът всеки ден отивал в планината да насече бамбук, от него плетял заедно с жена си красиви панери, които продавал на пазара в селото. Те не били богати, но не били и бедни. И можели да бъдат напълно щастливи, ако не изпитвали голяма мъка от това, че си нямали деца.

Една сутрин в зори, когато старецът се захванал, както всякога за работа, се зачудил, като видял, че един бамбук блести, сякаш имал лампа в него. Той го отсякъл и смайването му още повече се увеличило, защото намерил в него едно малко момиченце, толкова малко, че се побирало в шепата му. Радостта на стареца била безмерна. Той плачел, смеел се, танцувал и непрекъснато повтарял:

„Щастието най-сетне ни се усмихна! Щастието най-сетне ни се усмихна!“ Радостта на жена му не била по малка, когато й показал момиченцето Те му направили от един панер люлка, достойна за някоя принцеса, и го нарекли с името Химе.

От този ден всеки път, когато старецът отивал в планината и виждал някой бамбук да блести, той го отсичали намирал в него по малко злато. Така двамата старци доста забогатели.

Химе растяла не с дни, а с часове. В края на третия месец тя станала красива девойка. Всеки ден пред къщата им се събирали младежи да й се любуват.

Нейната хубост бързо станала известна доста надалеч от селото и слухът за нея стигнал до ушите на петимата принца по име Курамочи, Миуки, Маро, Дайжин и Мико.

Тези знатни особи пристигнали заедно в дома на Химе да искат ръката й.

Когато старецът съобщил тази новина на Химе, тя избухнала в плач и казала:

— Татко, аз не искам да се омъжвам за никого. Искам да си стоя при моите добри родители. Моля ти се, кажи им да си вървят!

— Мила дъще — отвърнал кошничарят, — да се разделим с тебе, ще бъде голяма мъка за майка ти и за мене, но е редно да стане така. И после, как да върнем тези господари? Гневът им ще бъде страшен не само за нас, но и за цялото село.

Обаче Химе нищо не искала да чуе и измислила заедно с баща си пет извънредно трудни изпитания, които те поставили на петимата кандидати.

Старецът се обърнал с тези думи към петте принца:

— Знатни господари, вие ми правите голяма чест, като сте дошли в моята скромна къща да искате ръката на дъщеря ми. Но аз не знам кого да избера. Ето защо реших да подложа всеки от вас на едно изпитание. Ти, велики Курамочи, ще трябва да ми донесеш едно клонче от драгоценното дърво, което расте в дълбините на Източното море, където живее ужасното морско Чудовище. Ти, честолюбиви Миуки, ще трябва да се сдобиеш с петте диаманта, които жестокият морски Дракон носи около шията си. Ти, прекрасни Маро, ще трябва да ми донесеш една черупка от лястовиче яйце. [1] Яйцата на лястовиците, които гнездят по островите на Япония, са с толкова крехки черупки, че при излюпване на малките се разпръсват на безброй парченца и диренето на черупка от лястовиче яйце в Японския фолклор се отъждествява с най-голямото изпитание. Б. пр.

Ти, горди Дайжин… — И той продължил така, като поставил и на останалите двама господари също такива трудни задачи. Тогава заключил:

— Онзи от вас, който пръв се върне с исканата вещ, ще се ожени за Химе.

Принц Курамочи се качил веднага на един бърз кораб и се отправил към… своите владения.

Този принц бил много ленив и само мисълта да слезе в дълбините на морето вече го изморявала. При това не много храбър, той се ужасявал от вероятността да застане лице срещу лице с чудовището. Като пристигнал в своите земи, той свикал най-сръчните майстори и им заповядал да направят едно съвършено подобие на клонче от желаното дърво След три години труд майсторите занесли на своя господар едно великолепно клонче. Листата му били златни, цветовете от скъпоценни камъни, а росата по тях от нежни перли. Но най-странното било, че това клонче изглеждало като истинско, защото листата му като че ли били почнали да вехнат.

Курамочи побързал да натопи клончето във ваза с вода и я изпратил по слугите си на красивата Химе.

Девойката, която мислела, че му е възложила неизпълнима задача, много се зачудила, като видяла чудесното клонче.

Курамочи, доволен, че е успял да я заблуди, започнал да й разказва своите въображаеми приключения. Но тъкмо й описвал борбата си със свирепото Чудовище, на вратата на стаята се появили занаятчиите и му казали:

— Велики Курамочи, заплати ни цената на клончето, за да можем да се върнем по домовете си.